По време на обедната почивка Рор и неговите сътрудници решиха да прекратят показанията на Джеймс Юкър.
16
През обедната почивка полицаят Джъмпър, който преди тринайсет дни бе предал на Фич бележката от Марли, внезапно получи предложение за пет хиляди долара в брой, ако се престори, че страда от колики, разстройство или нещо подобно, а после в цивилни дрехи придружи Панг до Ню Орлиънс, за да прекара вечерта в забавления, пиене, а може би и с момиче, стига да му се иска. Само след час-два Панг го убеди без особени усилия. Джъмпър бе закъсал за пари.
Около дванайсет и половина двамата потеглиха от Билокси с камионетка под наем. Когато след два часа пристигнаха в Ню Орлиънс, Джъмпър вече бе склонил временно да зареже униформата и да поработи за „Арлингтън Уест“. За шест месеца работа Панг му предложи двайсет и пет хиляди — с девет хиляди повече, отколкото печелеше в момента за цяла година.
Настаниха се в „Сейнт Реджис“ от двете страни на Фич, който бе успял да изкопчи от управата само четири стаи. Холи бе настанена в края на коридора. Дубас, Джо Бой и Данте бяха в „Роял Сонеста“, на четири пресечки оттам. Не след дълго Джъмпър кацна на една табуретка пред бара във фоайето, откъдето имаше отлична видимост към централния вход.
Започна очакването. Следобедът отминаваше, взе да притъмнява, а от Марли нямаше и следа, но това не изненада никого. Джъмпър смени поста си четири пъти и детективската работа скоро му омръзна.
Малко преди седем Фич излезе от стаята и се качи с асансьора на покрива. Имаше запазена ъглова маса с чудесен изглед към Френския квартал. Холи и Дубас седяха три метра по-настрани. Бяха облечени елегантно и сякаш не забелязваха нищо на този свят. На друга маса седяха Данте и някакво момиче от занаята с черна минипола. Джо Бой щеше да прави снимките.
В седем и половина тя изникна като по магия. Нито Джъмпър, нито Панг бяха успели да я забележат във фоайето. Просто излезе на покрива през отворената стъклена врата и незабавно се озова до масата на Фич. По-късно той предположи, че е постъпила също като тях — отседнала е в хотела под измислено име и се е изкачила по стълбището. Беше облечена с панталон и яке и изглеждаше много красива — тьмнокестенява коса, кафяви очи, волева брадичка и съвсем малко грим, просто защото нямаше нужда от повече. Вероятно бе някъде между двайсет и осем и трийсет и две годишна. Седна толкова бързо, че Фич не успя да й предложи стол. Избра мястото срещу него, с гръб към другите маси.
— Радвам се да те видя — тихо изрече той, като се озърташе да разбере дали не ги подслушват.
— Да, голяма радост — отвърна тя и се подпря на лакти.
Келнерът услужливо изникна до масата и я запита дали иска нещо за пиене. Не, не искала. Човекът беше подкупен и имаше задачата грижливо да прибира всичко, което е докоснала с пръсти — чаши, чинии, прибори, пепелници, каквото и да било. Но не му се удаде възможност.
— Гладна ли си? — запита Фич и отпи глътка минерална вода.
— Не. Бързам.
— Защо?
— Защото колкото по-дълго съм тук, толкова повече снимки ще направят твоите хора.
— Дойдох сам.
— Да бе. Как ти харесаха червените чорапи?
В другия край на покрива оркестърът засвири джаз, но тя не обърна внимание. Очите й не се откъсваха от Фич.
Фич отметна глава и изсумтя. Още не можеше да повярва, че разговаря с любовницата на един от съдебните заседатели. Досега на няколко пъти бе влизал в непряк контакт със заседатели, но никога не бе стигал толкова близо.
И тя сама го търсеше!
— Откъде е той? — запита Фич.
— Все едно. Нали сега живее в Билокси.
— Съпруг ли ти е?
— Не.
— Приятел?
— Много въпроси задаваш.
— Много въпроси повдигаш, млада госпожице. И очакваш да ги задам.
— Просто познат.
— Кога реши да се представя с името Николас Истър?
— Има ли значение? Името е напълно законно. Сега е гражданин на Мисисипи и регистриран гласоподавател. Ако иска, може всеки месец да си променя името.
Тя бе стиснала юмруци под брадичката си. Фич разбра, че не ще допусне грешката да остави отпечатъци.
— Ами ти? — запита той.
— Аз ли?
— Да, ти не си регистрирана като гласоподавател.
— Откъде знаеш?
— Проверихме. Разбира се, ако предположим, че истинското ти име е Марли и не сме объркали правописа.
— Много предполагаш.
— Това ми е работата. От Крайбрежието ли си?
— Не.
Джо Бой приклекна и се протегна между две големи пластмасови саксии, за да я щракне шест пъти в профил. За по-свястна снимка би трябвало да се изкатери върху тухления парапет и да балансира на петдесет метра над улицата. Предпочете да остане сред зеленината и да разчита на късмет, когато жената си тръгне.