Фич разклати леда в чашата си.
— И защо сме тук? — запита той.
— Ами нали знаеш, от среща на среща…
— И къде ще ни отведат тия срещи?
— До присъдата.
— Срещу възнаграждение, предполагам.
— Думичката „възнаграждение“ звучи ужасно дребнаво. Записваш ли?
Беше ясно като бял ден, че Фич записва всеки звук.
— Разбира се, че не.
Записът не я интересуваше. Ако иска — нека си го слуша до втръсване. Нищо не би спечелил, ако се разприказва пред когото и да било. Сам той имаше твърде много кирливи ризи, за да се обърне към ченгетата или съдията, пък и просто не му беше в стила. Фич изобщо не бе помислял да я заплашва с властите и тя отлично знаеше това.
Нека я снима колкото си иска, нека наемниците в хотела дебнат, слушат и гледат. Засега щеше да играе по техните правила — да бяга, да се спотайва и да им създава работа. Все едно, нищо нямаше да открият.
— Да не говорим за пари засега, Фич, бива ли?
— Ще говорим за каквото поискаш. Ти командваш парада.
— Защо трябваше да се вмъквате в апартамента?
— Просто така работим.
— Какво мислиш за Хърман Граймс? — запита тя.
— Защо питаш мен? Нали знаеш точно какво става в заседателската стая?
— Искам да видя колко си умен. Интересно ми е дали караш всички онези експерти и адвокати да си заслужат парите.
— Никога не съм губил. Значи си знам работата.
— Е, какво ще кажеш за Хърман?
Фич се позамисли и кимна за още една чаша вода.
— Той ще има голямо значение за присъдата, тъй като е човек с твърди убеждения. В момента още се колебае. Поглъща всяка дума от показанията и вероятно знае повече от всеки друг заседател, освен твоя приятел, разбира се. Прав ли съм?
— Не си далеч от истината.
— Радвам се да го чуя. Често ли разговаряте с твоя човек?
— Сегиз-тогиз. Знаеш ли, че днес Хърман възрази против стачката?
— Не.
— Беше сам срещу всички останали.
— Защо стачкуваха?
— Заради условията. Телефон, телевизия, бира, секс, църква, обичайните човешки копнежи.
— Кой поведе стачката?
— Същият, който ги води от самото начало.
— Ясно.
— Затова съм тук, Фич. Ако моят приятел не държеше всичко в ръцете си, не бих имала какво да ти предложа.
— И какво ми предлагаш?
— Казах, че друг път ще говорим за пари.
Келнерът сложи нова чаша пред Фич и пак попита Марли дали не иска нещо за пиене.
— Да, диетична кола в пластмасова чаша, ако обичате.
— Ами… нямаме пластмасови чаши — отвърна човекът, хвърляйки безпомощен поглед към Фич.
— Тогава не се безпокойте — каза тя и се усмихна широко.
Фич реши да поразпита още малко.
— Как са настроени заседателите в момента?
— Скучаят. Херера е много запален. Смята, че всички адвокати са пълни боклуци и трябва да се въведат най-строги наказания за необосновани искове.
— Мой човек. Може ли да повлияе на другите?
— Не. Другите не го обичат. Дори го презират, определено е най-мразеният в цялата група.
— А коя е най-приятната от жените?
— Мили им е като родна майчица, няма обаче да повлияе. Рики е симпатична, общителна и много чувствителна на тема здраве. Тя ще ти създаде главоболия.
— Не съм изненадан.
— Искаш ли да те изненадам, Фич?
— Да, много искам.
— Кой заседател е почнал да пуши след началото на процеса?
Фич присви очи и леко приведе глава наляво. Вярно ли бе чул?
— Почнал да пуши?
— Аха.
— Предавам се.
— Истър. Изненадах ли те?
— Твоят приятел.
— Точно така. Слушай, Фич, трябва да бягам. Утре ще се обадя.
Тя скочи на крака и изчезна също тъй бързо, както се бе появила.
Данте и наетото момиче реагираха преди Фич, който за миг се бе смаял от бързината й. Измъкна телефона и уведоми Панг, който чакаше във фоайето и я видя как излиза от асансьора и напуска хотела. Джъмпър тръгна подир нея, но след две пресечки я изпусна в навалицата.
Цял час оглеждаха улиците, паркингите, гаражите, кафенетата и баровете, но не откриха и помен от нея. Фич беше в хотелската стая, когато му се обади Дубас от аерогарата. Марли чакала самолет, който излитал след час и половина и кацал в Мобил в единайсет без десет. Остави я, нареди Фич, после се обади на двама дежурни в Билокси да хукнат към Мобил.
Марли бе наела малко апартаментче в Билокси, недалеч от Залива. Двайсет минути преди да се прибере, тя позвъни от колата си на полицията и обясни, че двама съмнителни типове с форд таунус я следят още от Мобил, че били ужасни грубияни и се бояла да не я убият. Без да прекъсва връзката с дежурния, Марли направи няколко завоя, мина през тих квартал и внезапно спря на една денонощна бензиностанция. Докато зареждаше, две полицейски коли спряха около форда, прикрит зад близкото ателие за химическо чистене. Двамата грубияни бяха изкарани и поведени през паркинга към жената, която следяха.