Марли великолепно изигра ролята на изплашена жертва. Риданията й разлютиха ченгетата и не след дълго наемниците на Фич се озоваха зад решетките.
В десет часа едрият мрачен полицай Чък разпъна сгъваем стол в коридора до стаята си и застъпи нощна смяна. Беше сряда, втората вечер в изолация — време да се измъкнат навън. Точно по плана в единайсет и четвърт Николас позвъни в стаята на Чък. Щом полицаят напусна поста си, за да вдигне слушалката, Джери и Николас изскочиха от стаите и небрежно минаха през изхода до стаята на Лу Дел. Лу Дел спеше непробудно. Уилис бе дрямал през целия ден в съдебната зала, но сега и той хъркаше под завивките.
Двамата бегълци заобиколиха фоайето, промъкнаха се през сенките и завариха таксито да ги чака на уреченото място. Петнайсет минути по-късно вече влизаха в Златното казино на Билокси Бийч. Изпиха три бири в барчето, погледаха хокей и Джери загуби сто долара от облози. Пофлиртуваха с две омъжени жени, чиито съпрузи пилееха пари на игралните маси. Флиртът взе да става сериозен и в един след полунощ Николас се оттегли от бара с чаша диетично кафе, за да си опита късмета на двайсет и едно. Залагаше, чакаше и наблюдаваше оредяващата тълпа.
Марли безмълвно се настани на съседния стол. Николас избута пред нея купчинка чипове. Освен тях около масата имаше само някакъв пиян колежанин.
— Горе — прошепна тя, когато крупието се обърна да размени няколко думи с управителя.
След малко стояха на терасата на мецанина, откъдето се разкриваше изглед към паркинга и океана. Ноемврийският въздух беше свеж и прохладен. Наоколо нямаше жива душа. Целунаха се и седнаха сгушени на една от пейките. Тя подробно описа пътуването до Ню Орлиънс. Като стигна до мошениците в областния затвор, и двамата се разсмяха. Утре сутрин щеше да се обади на Фич да си прибере хората.
Не говориха много, защото Николас бързаше да изведе Джери, преди да се е натряскал и да проиграе всичко или да си навлече неприятности с чужда жена.
И двамата имаха малки клетъчни телефони — удобен, но не твърде сигурен начин за връзка. Уговориха новите пароли и кодове.
Николас я целуна за сбогом и я остави сама на терасата.
Уендъл Рор усещаше, че на съдебните заседатели им е омръзнало да слушат всички тия специалисти с техните открития, диаграми и графики. Консултантите му твърдяха, че хората в ложата са чули предостатъчно за рака на белите дробове и тютюнопушенето, а вероятно и още преди процеса са знаели колко опасности крият цигарите. Според Рор вече ясно личеше връзката между „Бристълс“ и туморите, които бяха убили Джейкъб Уд, следователно бе крайно време да поразлае кучетата. В четвъртък сутринта той обяви, че ищецът призовава за следващ свидетел Лорънс Криглър. Още преди да доведат Криглър от стаята в дъното, в лагера на ответника настана тревога. Друг адвокат на ищеца, Джон Райли Милтън от Вашингтон, се надигна и отправи лъчезарна усмивка към ложата.
Лорънс Криглър беше около седмдесетгодишен, с безупречен загар, стройна фигура, елегантен костюм и енергична походка. След видеозаписа на Джейкъб Уд пред съда за пръв път се появяваше свидетел без титла. В момента Криглър живееше във Флорида, където се бе преселил след напускането на „Пинекс“. Джон Райли Милтън набързо претупа предварителните въпроси към него, защото най-апетитното предстоеше всеки момент.
След получаване на инженерно образование в Северна Каролина свидетелят бе работил за „Пинекс“ цели три десетилетия и накрая бе напуснал преди тринайсет години с шумен скандал. Той се бе опитал да съди фирмата, тя също бе повела процес срещу него. В крайна сметка всичко беше приключило с тайно извънсъдебно споразумение.
Веднага след като го бяха назначили, фирмата, наречена тогава „Юниън Табакоу“ или просто „Ю-Таб“, го бе командировала в Куба да опознае тамошното тютюнопроизводство. И той бе продължил да работи в производството чак до напускането си. Беше изучавал тютюневия лист и хилядите начини за ускоряване на растежа му. Смяташе се за специалист в тази област, макар че днес не идваше в ролята на експерт и нямаше да предлага научни преценки. Само факти.
През 1969 г. бе завършил тригодишно, възложено му от фирмата проучване относно възможностите за експериментално отглеждане на тютюн, известен под кодовото име „Рейли-4“. Този тютюн съдържаше три пъти по-малко никотин от обикновения. Подкрепян от купища изследователски данни, Криглър бе стигнал до извода, че „Рейли-4“ ще се отглежда и обработва не по-трудно от всички останали тютюни, с които бе работил дотогава „Ю-Таб“.