Това беше монументален научен труд и той се гордееше с него, затова бе жестоко уязвен, когато висшестоящото началство изобщо не му обърна внимание. Беше започнал да си пробива път нагоре през закоравялата бюрокрация и резултатите се оказали отчайващи. Никой не давал пукната пара за новия сорт тютюн с много по-ниско съдържание на никотин.
А после бе разбрал, че греши. Шефовете му искрено се вълнували от съдържанието на никотин. През лятото на 1971 г. в ръцете му бе попаднала една паметна записка между компаниите, която инструктирала висшето ръководство тихомълком да стори всичко възможно за осуетяване на работата му над „Рейли-4“. Самите колеги тайничко му бяха забивали нож в гърба. Той бе запазил хладнокръвие, без да споменава никому за наученото, и бе започнал тайна операция, за да узнае какво е предизвикало заговора срещу него.
В този момент от показанията Джон Райли Милтьн представи на сьда две веществени доказателства: дълъг отчет за изследванията на Криглър през 1969 г. и копие от паметната записка.
Отговорът се бе оказал кристално ясен и Криглър отдавна го подозираше. „Ю-Таб“ не можеше да си позволи производството на тютюн със занижено съдържание на никотин, тъй като никотинът означава печалба. Още от края на трийсетте години браншът бе наясно, че никотинът предизвиква пристрастяване.
— Как разбрахте, че това е известно? — запита Милтьн високо и бавно.
Цялата зала слушаше със затаен дъх, само адвокатите на ответника се правеха на отегчени и възмутени.
— За производителите на цигари това е публична тайна — отговори Криглър. — Към края на трийсетте години е било проведено тайно проучване, финансирано от една тютюнева компания, и резултатите ясно доказвали, че никотинът в цигарите води до пристрастяване.
— Виждали ли сте този доклад?
— Не. Както разбирате и сами, той се охранява най-строго. — Криглър помълча и се озърна към масата на ответника. Готвеше се да хвърли бомбата и явно изпитваше огромно удоволствие. — Но видях писмо…
— Възразявам — изкрещя Кейбъл, скачайки на крака. — Свидетелят няма право да ни поднася недоказани твърдения какво бил видял в някакъв си документ. За това има много причини и ние сме ги обосновали най-подробно в своето изложение до съда.
Изложението съдържаше осемдесет страници текст и по него се спореше от месец насам. Съдията Харкин вече бе изразил писмено становището си по въпроса.
— Възражението ви ще се има предвид, мистър Кейбъл. Продължавайте, мистър Криглър.
— През зимата на седемдесет и трета видях писмо от една страница с описание на изследването от трийсетте години. Беше много старо, копирано на няколко пъти и леко променено.
— Променено в какво отношение?
— Бяха изтрити датата и името на подателя.
— А името на получателя?
— Беше адресирано до Сандър Фрейли, тогавашен президент на компанията „Алегени Гроуърс“, която днес се нарича „Конпак“.
— Тютюнева компания.
— Да, така е по принцип. Уж произвеждат всякакви стоки за широко потребление, но основната част от дейността се върти около производството на цигари.
— По кое време е бил президент мистър Фрейли?
— От трийсет и първа до четирийсет и втора година.
— В такъв случай би било логично да допуснем, че писмото е изпратено през този период.
— Да. Мистър Фрейли е починал през четирийсет и втора година.
— Къде се намирахте, когато видяхте това писмо?
— В Ричмънд. Докато „Пинекс“ все още се наричаше „Юниън Табакоу“, там беше главното управление. През седемдесет и девета година компанията смени името си и се прехвърли в Ню Джърси. Но сградите в Ричмънд все още се използват и аз работех там, докато напуснах. Повечето стари архиви на компанията също са там и един мой познат ми показа писмото.
— Кой беше той?
— Мой близък приятел, днес покойник. Обещах да не разкривам името му.
— Държахте ли това писмо в ръцете си?
— Да. Дори направих копие.
— И къде е вашето копие?
— То не изтрая дълго. След като го заключих в бюрото си, още на другия ден бях командирован извън града. През това време някой беше преровил бюрото и отмъкнал доста неща, включително и копието от документа.
— Помните ли какво се казваше в писмото?
— Помня много добре. Не забравяйте, че отдавна търсех някакво потвърждение на онова, което подозирах. Откриването на онова писмо беше незабравим момент.