— Какво гласеше то?
— Сьдьржаше три-четири абзаца, кратки и много конкретни. Авторът обясняваше, че току-що е прочел тайния доклад за никотина. Получил го от шефа на научния отдел в „Алегени Гроуърс“, чието име не се споменаваше. Според него данните категорично и ясно доказвали, че никотинът води към пристрастяване. Доколкото си спомням, това бе същността на първите два абзаца.
— А следващият?
— Авторьт препоръчваше на Фрейли компанията сериозно да се погрижи за повишаване на никотиновото съдържание в цигарите. Повече никотин означавало повече пушачи, а оттам — повече продажби и по-високи печалби.
Криглър изричаше репликите си с великолепен усет за драматичния им ефект и всички го слушаха със затаен дъх. За пръв път от много дни насам заседателите дебнеха всяко движение на свидетеля. Думата „печалби“ прокънтя в залата и остана да виси като зловонна мъгла.
Джон Райли Милтън помълча, после запита:
— Нека си изясним нещата докрай. Писмо е било написано от някого в съвсем друга компания и изпратено до нейния президент, така ли?
— Точно така.
— Компания, която оттогава и досега е конкурент на „Пинекс“?
— Правилно.
— В такъв случай как се е оказало в „Пинекс“ през седемдесет и трета година?
— Не успях да открия това. Но „Пинекс“ определено знаеше за изследването. Всъщност в началото на седемдесетте, ако не и по-рано, цялата тютюнева промишленост знаеше за него.
— Как разбрахте това?
— Не забравяйте, че съм работил в бранша трийсет години. И цялата ми кариера мина в производството. Разговарял съм с много хора, най-вече мои колеги в другите компании. Нека просто речем, че когато потрябва, тютюневите компании застават рамо до рамо.
— Опитвали ли сте да се сдобиете с ново копие от писмото чрез вашия приятел?
— Опитах. Нищо не стана. Да оставим това.
Като се изключи кратката почивка в десет и половина, Криглър продължи да говори непрекъснато през цялото сутрешно заседание. Показанията му сякаш прелетяха за броени минути и това бе един от най-решаващите моменти в процеса. Драмата на бивш служител, който вади на показ мръсните тайни, бе разиграна с изумително майсторство. Заседателите дори престанаха да мислят за обяда. Адвокатите ги наблюдаваха по-внимателно от когато и да било, а съдията драскаше трескаво, като че бе решил да запише всяка дума от показанията.
Журналистите бяха необичайно тихи, заседателите — необичайно внимателни. Момчетата от Уолстрийт подскачаха на местата си, нетърпеливи час по-скоро да хукнат към телефоните и задъхано да разправят в Ню Йорк какво става тук. Отегчените местни адвокати щяха години наред да разказват легенди за този свидетел. Дори Лу Дел, седнала на първия ред, отпусна плетката в скута си.
Фич гледаше и слушаше от стаята с екраните. По разписание Криглър трябваше да даде показания чак в началото на идната седмица, а можеше и изобщо да не се яви. Фич беше един от малцината живи хора, държали в ръцете си онова писмо, а Криглър го описваше с удивителни подробности. За всички, дори и за Фич, бе напълно ясно, че свидетелят говори истината.
Преди девет години, когато Голямата четворка нае Фич, една от първите му задачи бе да открие и унищожи всяко копие от писмото. Той още работеше по задачата.
Нито един адвокат на ответника, дори и Кейбъл, не бе виждал това писмо.
Около засягането на тази тема в съда се водеше истинска война. Обикновено правилата за даване на показания не позволяват устно описание на изчезнали документи. Най-добро веществено доказателство представлява самият документ. Но както във всички юридически области, така и тук имаше изключения и дори изключения от изключенията, а дружината на Рор свърши майсторска работа, за да убеди Харкин, че съдебните заседатели трябва на всяка цена да изслушат как Криглър описва изчезналия документ.
Следобед Кейбъл щеше да подложи свидетеля на свиреп кръстосан разпит, но злото вече бе сторено. Фич прескочи обяда и се заключи в кабинета си.
На обяд в заседателската стая цареше непознато настроение. Обичайните шумни разговори за футбол и готварски рецепти бяха отстъпили място на мъртвешка тишина. Цялата група бе замаяна и затъпяла от две седмици досадни научни показания на експерти, дошли да изнесат лекции в Билокси срещу огромни хонорари. Сега отново се връщаха към живота, потресени от мръсните подробности в показанията на Криглър.
Хранеха се без апетит и непрестанно хвърляха погледи наоколо. Почти всеки би искал да се усамоти нейде с най-близкия си приятел и да преповтори чутото преди малко. Вярно ли бяха чули? Разбираха ли всички какво казва онзи човек? Значи нарочно увеличават никотина, за да хлътнат повече хора в капана!