Но хитроумният замисъл бе разяснен пред заседателите от младия Николас Истър, който имаше две години юридическо образование и реши да напомни това на колегите си през следобедната почивка. Въпреки протестите на Хърман, Николас изрази своето възмущение, че Кейбъл хвърля кал по свидетеля и се мъчи да ги обърка.
— Смята ни за глупаци — огорчено добави той.
17
При затварянето на борсата в четвъртък трескавите обаждания от Билокси бяха смъкнали акциите на „Пинекс“ до седемдесет и пет и половина — почти четири пункта спад и масови продажби, предизвикани от драматичните събития в съдебната зала.
При други подобни процеси бивши служители бяха давали показания за пестицидите и инсектицидите, с които се обработват тютюневите ниви, а експертите бяха свързали тези химикали със заболяванията от рак. Но това не правеше впечатление на заседателите. Един бивш служител бе разкрил, че неговият работодател е привличал невръстни юноши чрез реклами, на които стройни и ухилени идиоти с мощни челюсти и съвършени зъби се забавляват по всевъзможни начини с помощта на тютюна. За по-възрастните бяха предназначени картинки с каубои и шофьори на камиони, тръгнали да гонят хубавия живот с цигари между зъбите.
Но при тия процеси заседателите не бяха отсъдили за ищеца нито цент.
Ала и нито един бивш служител не бе хвърлял такава бомба като Лорънс Криглър. Позорното писмо от трийсетте години бе виждано само от шепа хора и досега не бе споменавано в съдилищата. Нито един адвокат не бе стигал до тъй пълни сведения като онези, които поднесе Криглър. Който и да спечелеше процеса, при обжалването загубилият щеше яростно да оспорва решението на съдията Харкин да допусне подобен свидетел.
Охраната на Рор бързо изведе Криглър от града и един час след края на показанията той летеше с частен самолет за Флорида. На няколко пъти се бе изкушавал да вземе участие в процес срещу тютюнева компания, но досега все не му достигаше смелост.
„Пинекс“ му бе платила триста хиляди долара просто за да се отърве от него. Компанията настояваше да обещае, че никога няма да се явява като свидетел на подобни процеси, но той отказа. И с това се превърна в белязан човек.
Не знаеше кои са те, но казваха, че ще го убият. Заплахите идваха рядко, през година-две, и гласовете бяха все непознати, ала ги чуваше в най-неочакван момент. Криглър не искаше да се крие. Написа разобличаваща книга и заяви, че ще бъде публикувана, ако той умре при загадъчни обстоятелства. Пазеше я един адвокат от Мелбърн Бийч. Чрез евой приятел адвокатът му уреди първата среща с Рор. Пак той намери връзка с ФБР за в случай, че нещо сполети мистър Криглър.
Хопи, съпругът на Мили Дюпри, имаше позакъсала агенция за недвижими имоти в Билокси. Той определено не беше пробивен, нямаше кой знае какви познанства и връзки, но работеше упорито и не изпускаше редките шансове. На едната стена в приемната висеше табло, отрупано със снимки на ИЗГОДНИ ПОКУПКИ — предимно малки тухлени къщички със спретнати градинки и няколко двуетажни вили.
След откриването на казината по Крайбрежието нахлуха орди от нови агенти по недвижими имоти, които не се бояха да затъват до уши в дългове и да развиват трескава дейност. Дребните риби като Хопи отново решиха да играят предпазливо и закъсаха още по-дълбоко на пазара, който познаваха до втръсване — симпатични малки къщички за младоженци, безнадеждни развалини за най-отчаяните и евтини вехтории за онези, които не можеха да изкопчат заем от банките.
Хопи все пак си плащаше сметките и успяваше някак да издържа семейство — Мили и петте деца, три от които вече бяха в колеж, а другите две още караха гимназия. По всяко време в кантората му киснеха по още десетина колеги, чиито оферти беше закачил на таблото. Те бяха все унили неудачници, които споделяха неговото отвращение към дълговете и агресивните продажби. Хопи обичаше да играе пинокъл и компанията часове наред блъскаше карти в кабинета му, докато наоколо никнеха цели нови квартали. Талантливи или не, всички търговци на недвижими имоти мечтаят за големия удар. Хопи и безнадеждната му дружина често се изтягаха за следобедна дрямка в креслата или отново хващаха картите и разговаряха за големия бизнес.
В четвъртък, малко преди шест, когато играта вече привършваше и наближаваше краят на поредния безплоден ден, в кантората влезе елегантен млад бизнесмен с лъскаво черно куфарче и потърси мистър Дюпри. Отзад в кабинета Хопи си плакнеше устата с освежител и бързаше да се прибере при децата, тъй като Мили я нямаше. Запознаха се. Според визитната картичка младият мъж беше Тод Рингуолд от групировката за недвижими имоти KLX в Лас Вегас, Невада. Картичката направи такова впечатление на Хопи, че той набързо изрита последните си колеги и заключи външната врата. Самото присъствие на този елегантен мъж, пристигнал от толкова далече, можеше да означава само едно — чакаше го голям бизнес.