Хопи предложи нещо алкохолно, после кафе, можел да го свари за минутка. Мистър Рингуодц отклони предложенията и запита дали случайно не е дошъл в неподходящо време.
— Не, съвсем не. Нали знаете, работим по всяко време на денонощието. Такъв ни е занаятът.
Мистър Рингуолд се усмихна и потвърди, че е така, сам той бил в същото положение преди няколко години. Но най-напред няколко думи за компанията. KLX била частно обединение с клонове в дванайсет щата. Макар че не притежавала и не възнамерявала да притежава игрални домове, развивала успоредна, и то твърде изгодна дейност. Следяла развитието в тази насока. Хопи кимаше енергично, като че много добре знаеше как стават тия работи.
По принцип при строежа на казина местният пазар на недвижими имоти се променял поразително. Рингуолд изрази увереност, че Хопи отлично знае това, и Хопи го потвърди категорично, сякаш току-що бе натрупал цяло състояние. KLX не се афиширала много-много — Рингуолд подчерта колко потайно действала неговата компания. Но следяла отблизо разрастването на игралните домове. Бързала да строи търговски зони, скъпи апартаменти, жилищни комплекси и делови сгради. Казината плащат добре, наемат много хора, местната икономика се променя… с две думи, падат страшно много пари и KLX гледала да се вреди.
— Нашата компания е като лешоядите — обясни Рингуолд с лукава усмивка. — Кръжим отгоре и дебнем казината. Увеличат ли се, моментално налитаме.
— Гениално! — неволно възкликна Хопи.
Но по Крайбрежието KLX изтървала момента и, казано под секрет, в Лае Вегас хвръкнали доста шефски глави. Ала все още имало фантастични възможности.
— Не ще и дума — потвърди Хопи.
Рингуолд отвори куфарчето и разгъна върху коленете си карта на имотите. Като вицепрезидент по строителството той предпочитал да работи с по-дребни агенти. В големите фирми имало прекалено много хора, разни дебели лелки се ровели из поверителните документи и само чакали нещо да чуят, за да разпръснат клюката.
— Прав сте! — възкликна Хопи, като се взираше в картата. — Да не говорим, че малка агенция като моята ще ви обслужи сто пъти по-добре.
— Най-горещо ми препоръчаха да се обърна към вас — продължи Рингуолд и Хопи не успя да се удържи от широка усмивка.
Телефонът иззвъня. По-големият гимназист искаше да знае какво ще има за вечеря и кога ще се прибере мама. Хопи бе любезен, но лаконичен. Обясни, че има много работа, а в хладилника трябва да е останала малко лазаня.
Картата зае цялото бюро на Хопи. Рингуолд посочи голямо червено петно в съседната област Ханкок — най-западната от трите малки крайбрежни области. Двамата се приведоха напред.
— Гранд-хотел MGM идва тук — посочи Рингуолд един широк залив. — Но още никой не знае. Без съмнение и вие няма да кажете.
— Ей богу, няма! — тръсна глава Хопи още преди да го изслуша докрай.
— Канят се да строят най-голямото казино по тия места, вероятно към средата на идната година. Ще го обявят след три месеца. Искат да закупят около четиристотин декара от тая земя.
— Прекрасна земя. Буквално недокосната.
Хопи никога не бе виждал обява за продан по ония места, а живееше на Крайбрежието от четирийсет години.
— Искаме това тук — каза Рингуолд и отново посочи терена, оцветен в червено. Намираше се на северозапад от земите на MGM. — Две хиляди декара, за да изградим това.
И той дръпна картата, за да разкрие художествен проект на великолепно планирано селище. Най-отгоре бе изписано с дебели сини букви СТИЛУОТЪР БЕЙ. Жилищни комплекси, административни сгради, големи и малки къщички, детски площадки, църкви, централен площад, търговски квартал, пешеходна зона, пристанище, крайбрежен булевард, паркове, пътечки за крос и колоездене, та дори и гимназия. Същинска утопия, планирана за област Ханкок от изумително далновидните хора в Лас Вегас.
Хопи ахна. Върху бюрото му лежеше безценно съкровище.
— Строителството ще се извърши за пет години на четири отделни етапа. Общо ще струва трийсет милиона. По тия места не е имало подобно капиталовложение.
— Направо несравнимо!
Рингуолд измъкна нова скица на пристанищната зона, после на един от жилищните райони.