— Това са само предварителни планове. Бих ви показал повече, ако можете да дойдете в централата.
— В Лас Вегас ли?
— Да. Ако се споразумеем да станете наш представител, бихме желали да дойдете за няколко дни — нали разбирате, да се срещнете с нашите хора, да видите плановете за целия проект.
Хопи усети, че коленете му омекват и дълбоко си пое дъх.
— Какво точно имате предвид?
— На първо време ни е необходим агент, който да закупи терена. След покупката трябва да убедим местните власти да одобрят проекта. Както знаете, това може да глътне много време и нерви. Понякога губим месеци и години с разни градоустройствени комисии. Случва се дори нещата да опрат до съда. Но такава ни е работата. Тук и вие ще трябва да се намесите. След като одобрят проекта, ще се нуждаем от фирма, която да поеме разпродажбата на недвижими имоти в Стилуотър Бей.
Хопи се облегна назад. Из главата му прелитаха цифри.
— Колко ще струва земята? — запита той.
— Скъпа е, прекалено скъпа за тази област. Две хиляди и петстотин за декар земя, която едва ли струва и половината.
Две хиляди декара по две и петстотин правеха пет милиона долара и при шест процента комисиона Хопи щеше да лапне триста хиляди — естествено ако не се намесеха други агенти. Докато пресмяташе наум, Рингуолд го гледаше с безстрастно лице.
— Две и петстотин е прекалено много — категорично заяви Хопи.
— Да, но земята не е на пазара. Собствениците не искат да продават, тъй че ще трябва бързичко да се промъкнем и да я грабнем, преди да се е разчуло за MGM. Затова търсим местен агент. Само да плъзне слух, че голяма компания от Вегас оглежда терена, цената моментално ще скочи на пет хиляди. Позната история.
Сърцето на Хопи подскочи при новината, че земята не е за продан. Значи никакви други агенти! Само той. Само малкият Хопи с неговите шест на сто комисиона. Най-сетне и на неговата улица изгряваше слънце. След като цели десетилетия бе продавал евтини къщички за пенсионери, той, Хони Дюпри, щеше да направи големия удар.
Ами „разпродажбата на недвижими имоти в Стилуотър Бей“? Всички тия къщи, жилищни блокове, търговски площи — дявол да го вземе, разкошни имоти за трийсет милиона и всичките до един с табелки на неговата фирма! След пет години можеше да е милионер!
Рингуолд се приведе напред.
— Предполагам, че взимате осем процента комисиона. Обикновено се споразумяваме за толкова.
— Естествено — потвърди Хопи с пресъхнало гърло. Изневиделица в джоба му падаха още сто хилядарки. — Кои са продавачите? — побърза да смени темата той, след като вече се бяха споразумели за осем процента.
Рингуолд въздъхна и раменете му леко провиснаха, но това бе само за миг.
— Тук нещата малко се усложняват.
Хопи изтръпна.
— Имотът се намира в шести район на област Ханкок — бавно продължи Рингуолд. — А шести район е под надзора на областния инспектор…
— Джими Хъл Моук — печално довърши Хопи.
— Познавате ли го?
— Че кой не познава Джими Хъл? Занимава се с тая работа от трийсет години насам. По цялото Крайбрежие няма по-гаден мошеник от него.
— Лично ли го познавате?
— Не, но съм чувал доста неща.
— И то не твърде ласкави, предполагам.
— Меко казано. В онзи район нищо не става без негово съгласие.
Рингуолд го изгледа с недоумение, сякаш нито той, нито компанията бяха наясно как да постъпят. Хопи печално разтърка очи. Трябваше някак да опази късмета си. Цяла минута не се поглеждаха, после Рингуолд изрече:
— Би било неразумно да закупим тия земи, ако не получим някакви гаранции от мистър Моук и местните власти. Както знаете, проектът ще трябва да се пребори с цял куп комисии.
— Планиране, земеразделяне, архитектура, ерозия на почвата и какво ли още не — самоуверено потвърди Хопи, като че всеки ден водеше тия битки.
— Казаха ни, че мистър Моук държи всичко това.
— С железен юмрук.
Ново мълчание.
— Бихме могли да си уредим среща с мистър Моук — подхвърли Рингуолд.
— Не ви препоръчвам.
— Защо?
— Тия работи не се уреждат със срещи.
— Нещо не ви разбирам.
— Пари в брой. Просто и ясно. Така стават нещата с Джими Хъл — едра пачка под масата, за предпочитане стари банкноти.
Рингуолд кимна и се ухили мрачно, сякаш се сблъскваше с нещо досадно, но напълно очаквано.
— И ние така чухме — замислено промърмори той. — Всъщност нерядко се случва, особено по места, където започват да строят игрални домове. Зърнат ли някъде пари, хората стават алчни.
— Джими Хъл си е алчен по рождение. Дереше по три кожи още трийсет години преди да сме чули що е казино.