— Не го ли хващат?
— Не. Може да е само районен инспектор, но му сече пипето. Всичко в брой, никакви документи. Пито-платено. То пък и не ти трябва много ум за тия неща.
Хопи извади кърпичка и избърса потта от челото си. После се приведе и измъкна от най-долното чекмедже две чаши и бутилка водка. Наля щедро и сложи едната чаша пред Рингуолд.
— Наздраве — каза той още преди гостът да е докоснал питието.
— И какво ще правим сега? — запита Рингуолд.
— Как постъпвате обикновено в такива случаи?
— Обикновено търсим начин да се сближим с местните власти. Твърде много пари сме вложили вече, тъй че нямаме избор.
— И как се сближавате с местните власти?
— Има си начини. Подпомагаме избирателни кампании. Пращаме свои приятели на почивка в луксозни курорти. Наемаме съпругите или децата им като консултанти.
— Плащали ли сте някога в брой?
— Бих предпочел да не обсъждаме тази тема.
— Няма друг начин. Джими Хъл не си пада по сложните фокуси. Само пари в брой.
Хопи отпи солидна глътка и млясна.
— Колко?
— Кой знае. Само гледайте да е достатъчно. Подцените ли го, после ще ви забие ножа. И ще задържи парите. Джими Хъл не приема рекламации.
— Май го познавате доста добре.
— Ние, тукашните бизнесмени, знаем много добре как върти играта. Той е нещо като местна легенда.
Рингуолд смаяно поклати глава.
— Така е то в Мисисипи — поучително каза Хопи и отпи нова глътка. Рингуолд не бе докоснал чашата си.
Вече двайсет и пет години Хопи играеше по правилата и не смяташе тепърва да се излага. Парите просто не си заслужаваха риска. Той имаше семейство, деца, репутация, положение в обществото. От време на време посещаваше църквата. Ротарианския клуб. И кой всъщност бе този непознат отсреща е лъскав костюм и разкошни мокасини, та да му предлага целия свят срещу една дребна сделчица? Щом останеше сам, Хопи възнамеряваше да грабне телефона и да се осведоми за някой си мистър Тод Рингуолд от групировката KLX.
— Не е нещо необичайно — каза Рингуолд. — Често срещаме подобни препятствия.
— И какво правите тогава?
— Е, според мен първата стъпка е да се обърнем към мистър Моук и да проучим възможността за споразумение.
— Той ще е готов.
— После да уточним условията. Както казахте, ние определяме сумата. — Рингуолд помълча и едва-едва отпи от чашата. — Готов ли сте да се включите?
— Не знам. В какво отношение?
— Не познаваме никого в област Ханкок. Предпочитаме да останем в сянка. Ние сме от Вегас. Почнем ли да разпитваме, целият проект ще излезе наяве.
— Искате да разговарям с Джими Хъл?
— Само ако решите да се включите. Ако не, ще трябва да потърсим някой друг.
— Имам безупречна репутация — заяви Хопи с удивителна твърдост, после преглътна мъчително при мисълта как някой конкурент ще му грабне изпод носа четиристотин хиляди долара.
— И не желаем да я опетните. — Рингуолд помълча в търсене на подходящата дума. Хопи изгаряше от нетърпение. — Нека просто кажем, че имаме начини да доставим желаната от мистър Моук стока. Не се налага да я докосвате. Всъщност дори няма да разберете кога ще стане.
Хопи разкърши рамене, сякаш от тях току-що бе паднал непосилен товар. Може би щеше да се намери някаква средна пътечка. Рингуолд и неговата компания непрекъснато вършеха подобни машинации. Сигурно бяха срещали далеч по-хитри мошеници от Джими Хъл Моук.
— Слушам ви — каза той.
— Вие сте в течение на всичко по тия места. Ние сме чужденци, тъй че разчитаме изцяло на вас. Нека опиша плана, а вие кажете дали ще стане. Да речем, че се срещнете насаме с мистър Моук и му разкажете в най-общи линии за положението. Не споменавате имена, просто имате клиент, който иска да работи с него. Той определя цената. Ако е приемлива за нас, казвате му, че няма проблеми. Ние поемаме доставката и дори няма да разберете дали парите наистина са дадени. Не сте извършили нищо осъдително. Той е щастлив. Ние сме щастливи, защото печелим куп пари… заедно с вас, ако позволите да добавя.
Хопи бе във възторг. Нямаше начин да си изцапа ръцете. Нека клиентът и Джими Хъл вършат мръсната работа. Той само щеше да стои настрани и да си затваря очите. И все пак тревогата не го напускаше. Каза, че трябва да си помисли.
Поговориха още малко, отново прегледаха проектите и около осем се сбогуваха. Рингуолд обеща да се обади в петьк сутринта.
Преди да си тръгне, Хопи взе телефона и набра номера от визитната картичка на Рингуолд. От далечния Лас Вегас някаква любезна телефонистка изрече:
— Добър ден, групировка за недвижими имоти KLX.
Хопи се усмихна и помоли да го свържат с Тод Рингуолд. Раздаде се тихо прещракване и разговорът бе прехвърлен в кабинета на мистър Рингуолд, откъдето сътрудничка па име Мадлин обясни, че мистър Рингуолд е извън града и ще се върне следващия понеделник. Попита кой се обажда, но Хопи побърза да затвори.