Компаниите харчат купища пари за всевъзможни фалшиви изследвания и претендират, че с тях доказват твърденията си. Цялата тази индустрия се е прочула с лъжи и заблуди. Компаниите отказват да отговарят за своята продукция. Рекламират като бесни, но когато някой техен клиеи умира от рак на белите дробове, казват, че е трябвало да си опича акъла.
В едно свое проучване Бънч доказваше, че цигарите съдържат добавки от инсектициди и пестициди, азбестови влакна, неидентифицирани боклуци и обикновена прах. Макар че не се скъпят да рекламират, компаниите изобщо не си правят труд да почистят тютюна както трябва от вредните примеси.
Той бе ръководил изследване, което показваше как производителите на цигари тайно се целят в подрастващите; как подлъгват бедните; как разработват и рекламират отделни марки за различните полове и съсловия.
Тъй като бе заемал толкова висок пост, доктор Бънч получи разрешение да сподели своите възгледи по широк кръг от въпроси. Понякога не успяваше да прикрие омразата си към тютюневите гиганти и всеки изблик на озлобление леко подронваше авторитета му. Но въпреки всичко той успя да привлече вниманието на заседателите. Тази сутрин в ложата нямаше прозявки и скучаещи погледи.
Тод Рингуолд твърдо смяташе, че срещата трябва да се проведе в кантората, където Хопи ще е на своя територия, а Джими Хъл ще се чувства несигурен. Предложението звучеше разумно. Хопи наистина нямаше ни най-малка представа как стават тия работи. Провървя му — Моук си беше у дома, подкастряше храстите в градината и се канеше по някое време да отскочи до Билокси. Заяви, че бил чувал хубави неща за Хопи. Хопи му каза, че трябва да поговорят по много важен въпрос, свързан с възможността за голям строителен проект в област Ханкок. Споразумяха се на обяд да хапнат по един сандвич в кантората. Моук каза, че много добре знае как се стига дотам.
Около пладне трима от колегите му все още киснеха в кантората. Единият бъбреше по телефона с приятелката си. Другият изучаваше обявите. Третият явно се надяваше да поиграят карти. Хопи с голям зор ги изхвърли навън да търсят недвижими имоти. Не искаше Моук да завари някой от тях.
Когато Джими Хъл прекоси прага — беше по джинси и с каубойски ботуши, — Хопи нервно му протегна ръка, поздрави с пресекващ глас и го въведе отзад в кабинета, където върху бюрото чакаха два големи сандвича и чаши чай с лед. Дъвчейки, двамата си побъбриха за местната политика, игралните домове и риболова. Всъщност Хопи нямаше апетит — стомахът му се свиваше от страх, а ръцете му непрестанно трепереха. След като хапнаха, той разчисти бюрото и измъкна архитектурната скица на „Стилуотър Бей“. Рингуолд му я бе донесъл тази сутрин, но по чертежа нямаше никакви признаци кой стои зад цялата работа. За десетина минути Хопи описа накратко бъдещия проект и усети прилив на сили. Май се справяше доста добре.
Джими Хъл се вторачи в скицата, потри брадичка и рече:
— Значи трийсет милиона, а?
— Най-малко — отвърна Хопи. Изведнъж стомахът отново го стегна.
— И кой ще го прави?
Хопи бе репетирал отговора и го поднесе с убедителна самоувереност. Просто не можел да разкрие името, поне засега. Джими Хъл явно хареса загадката. Зададе още няколко въпроса, все свързани с парите и финансирането. Хопи отговори на повечето от тях.
— Парцелирането може да създаде много ядове — навъси се Джими Хъл.
— Несъмнено.
— А ония от градоустройствената комисия ще се опънат адски.
— Очакваме го.
— Разбира се, в крайна сметка решават инспекторите. Както знаеш, препоръките от градоустройствената комисия са чисто формални. Истината е, че ние шестимата правим каквото си искаме.
Той се изкиска и Хопи усърдно му заприглася. В Мисисипи шестимата областни инспектори имаха върховна власт.
— Моят клиент разбира как стоят нещата. И много желае да работи с теб.
Джими Хъл вдигна лакти от масата и се облегна назад. Сбърчи чело. Очите му се присвиха. Поглади брадичката си и тъмните му зеници стрелнаха лазерен поглед като картечен откос право в гърдите на примрелия Хопи. Хопи притисна длани в бюрото, за да не треперят.
Колко ли пъти бе минавал Джими Хъл през този момент, колко ли пъти бе оценявал жертвата, преди да забие нокти?
— Знаеш, че в моята област аз управлявам всичко — изрече той, едва помръдвайки устни.
— Много добре знам как стават тия работи — отвърна Хопи колкото можеше по-хладнокръвно.
— Ако искам да одобрят проекта, всичко ще мине по мед и масло. Ако не ми хареса, направо го отпиши.