Хопи безмълвно кимна.
Джими Хъл се заинтересува кои други местни агенти са замесени в момента, кой колко знае и до каква степен проектът се пази в тайна.
— Никой освен мен — увери го Хопи.
— От игралния бизнес ли е клиентът?
— Не. Но е от Вегас. Там знаят как се върши работа на местно ниво. И държат да започнат час по-скоро.
Вегас бе ключовата дума и Джими Хъл с удоволствие си я повтори. Огледа мизерната канцеларийка. Бедното, спартански обзаведено помещение лъхаше на невинност, сякаш тук не бе ставало нищо особено и едва ли щеше някога да стане. Вече бе позвънил на двама приятели в Билокси, а те единодушно му съобщиха, че мистър Дюпри бил безобиден човечец, който на Коледа продавал сладкиши в Ротарианския клуб. Имал голямо семейство и досега усърдно стоял настрани от всякакви неприятности, следователно в общи линии и от бизнеса. Възникваше очевидният въпрос защо момчетата зад проекта „Стилуотър Бей“ са решили да се свържат с подобно саксийно цвете.
Реши да не го задава. Вместо това каза:
— Знаеш ли, моят син е отличен консултант по подобни проекти.
— Не знаех. Клиентът ми охотно би работил със сина ти.
— Той е в Бей Сейнт Луис.
— Да му се обадя ли?
— Не, остави на мен.
Ранди Моук имаше два самосвала и прекарваше повечето си време на едно рибарско корабче, което рекламираше като яхта за океански риболов. Бе изхвръкнал от гимназията два месеца, преди да го спипат за пръв път с наркотици.
Хопи продължи да упорства. Рингуолд настояваше да опекат работата с Моук час по-скоро. Ако не сключеха сделка веднага, Моук можеше да хукне обратно към Ханкок и да се разприказва.
— Моят клиент бърза да изясни началните разходи преди закупуването на терена. Колко би могъл да поиска синът ти за услугите си?
— Сто хиляди.
Хопи дори не трепна и изпита гордост от хладнокръвието си. Рингуолд бе предсказал нещо около двеста хиляди. KLX щеше да плати с удоволствие. Явно тук нещата вървяха по-евтино, отколкото в Ню Джърси.
— Разбирам. Платими…
— В брой.
— Моят клиент би искал да обсъди това.
— Никакво обсъждане. Парите в брой или няма сделка.
— А каква е сделката?
— Сто хиляди в брой незабавно и проектът минава. Аз гарантирам. Цент по-малко и го съсипвам с едно телефонно обаждане.
Странно, в гласа и лицето му нямаше и следа от заплаха. Както сподели по-късно Хопи с Рингуолд, Джими Хъл просто излагаше условията на сделката, сякаш продаваше вехти гуми на битпазар.
— Ще трябва да позвъня — каза Хопи. — Изчакай за момент.
Той мина в приемната, където за щастие все още нямаше никой, и се обади на Рингуолд, който чакаше до телефона в хотела. Условията бяха предадени, обсъдени за секунди и Хопи се върна в кабинета си.
— Споразумяхме се. Клиентът ще плати.
Изрече го бавно и изпита дълбоко удоволствие при мисълта, че най-сетне е уредил сделка за милиони. От едната страна KLX, от другата Моук, а по средата — Хопи, с пълен джоб и абсолютно чисти ръце.
Лицето на Джими Хъл се поотпусна и той дори успя да се усмихне.
— Кога?
— Ще ти се обадя в понеделник.
19
В петък следобед Фич заряза процеса. Имаше по-спешни задачи, свързани с един от заседателите. Заедно с Панг и Карл Нусман той се затвори в заседателната зала на Кейбъл и цял час мълчаливо се взира в стената.
Идеята принадлежеше единствено на Фич. Беше изстрел в тъмното, едно от най-безумните му хрумвания, но нали затова му плащаха — да рови там, където никой друг не би се сетил. Парите му позволяваха лукса да мисли за най-невероятното.
Преди четири дни бе наредил на Нусман незабавно да донесе в Билокси цялото досие за съдебните заседатели по миналогодишния процес „Симино“ в Алънтаун, Пенсилвания. След четири седмици свидетелски показания заседателите на онзи процес произнесоха своята присъда. Бяха призовани триста души, за да се подберат заседатели. Един от тях бе младеж на име Дейвид Ланкастър.
Данните за Ланкастър се оказаха доста оскъдни. Той работеше във видеотека и твърдеше, че е студент. Живееше в малък апартамент над западнал корейски ресторант и се движеше с велосипед. Не личеше да има друго превозно средство, а и в областните данъчни архиви нямаше сведения за автомобил или камион, регистриран на негово име. Според картата му за съдебен заседател беше роден във Филаделфия на 8 май 1967 г., макар че никой не бе проверил това по време на процеса. Нямаше основания да го подозират в лъжа. Но сега хората на Нусман откриха, че рождената дата е измислена. Пак според картата Ланкастър нямаше полицейско досие, не бе служил като съдебен заседател през изтеклата година, нямаше обективни причини за освобождаване и беше редовно регистриран избирател. Регистрацията му бе извършена пет месеца преди началото на процеса.