— Хърш и Ланкастър са един и същ човек — заяви експертът без капка съмнение. — Истър от своя страна съвпада с Хърш. Следователно същото се отнася до Ланкастър и Истър.
— Значи тримата са един и същ човек — бавно изрече Фич, сякаш още не можеше да повярва.
— Точно така. И бих добавил, че е много, много умен човек.
Специалистът по почерците напусна кантората на Кейбьл. Фич се върна в собствения си кабинет и остана там заедно с Панг и Конрад до късно през нощта. Както в Алънтаун, така и в Броукън Ароу негови хора вече ровеха и подкупваха с надеждата да открият нещо в старите трудови договори и данъчни формуляри на Хърш и Ланкастър.
— Да сте чували някога човек да гони съдебни процеси? — подхвърли Конрад.
— Никога — изръмжа Фич.
Правилата за съпружески посещения бяха прости. От седем до девет часа в петък вечер всеки съдебен заседател имаше право да приеме в своята стая съпруг, съпруга, приятел, приятелка или изобщо когото си поиска. Гостите можеха да дойдат и да си тръгнат по всяко време, но първо трябваше да минат през Лу Дел, която ги оглеждаше строго от глава до пети, сякаш разполагаше с абсолютната власт да одобрява предстоящите им действия.
Най-напред, точно в седем, пристигна приятелят на Ейнджъл Уийз — симпатично младо момче на име Дерик Мейпълс. Лу Дел записа името му, посочи по коридора и каза:
— Стая петдесет и пет.
Повече не го видяха до девет, когато излезе да си поеме дъх.
В петък вечер Николас нямаше гостенка. Джери Фернандес също. От месец жена му спеше в отделна стая и не желаеше да си прахосва времето в посещения на човек, когото презираше. Освен това Джери и Хрътката си устройваха съпружески посещения всяка нощ. Жената на полковник Херера беше извън града. Съпругата на Лони Шейвър не успя да намери бавачка за детето. Затова четиримата гледа в Балната зала някакъв филм с Джон Уейн и дружно оплакваха тежката си участ. Дори окаян слепец като Хърман можеше да се облажи, но не и те.
Филип Севил също имаше посещение, но Лу Дел категорично отказа да разкрие каквито и да било сведения за пол, раса, възраст и тъй нататък. Всъщност посетителката бе съвсем млада дама с вид на индийка или пакистанка.
Мисис Гладис Кард гледаше телевизия в стаята си заедно с мистър Нелсън Кард. Разведената Лорийн Дюк бе поканила двете си дъщерички. Рики Колман осъществи брачна връзка със съпруга си Рий, после поговориха за децата през оставащия час и четирийсет и пет минути.
А Хопи Дюпри донесе на Мили цветя и кутия шоколадови бонбони, които тя изяде почти изцяло, докато той подскачаше насам-натам из стаята, развълнуван както никога досега. Децата били добре, всичките хукнали по срещи, бизнесът вървял с пълна пара. Всъщност вървяло направо по мед и масло. Имал тайна — голяма, разкошна тайна за една бъдеща сделка, но в момента не можел да каже нищо повече. Може би в понеделник. Или малко по-късно. Но не сега. Той постоя около час и хукна да работи в кантората.
Мистър Нелсън Кард си тръгна към девет и Гладис допусна грешката да посети Балната зала, където мъжете пиеха бира, дъвчеха пуканки и гледаха бокс. Наля си чаша безалкохолно и седна на масата. Джери я огледа дяволито.
— Ах, хитруша такава — подхвърли той. — Хайде, разправяй.
Тя зяпна и се изчерви. Не можеше да изрече нито дума.
— Хайде де, Гладис. Нали виждаш, че сме на сухо.
Гладис грабна чашата и скочи на крака.
— Може би за това има основателна причина — гневно отсече тя и напусна стаята.
Джери се изкиска. Другите изобщо не обърнаха внимание — бяха прекалено унили и изморени.
Марли бе взела колата си на изплащане от една автокъща в Билокси с месечна вноска от шестстотин долара за предстоящите три години. Покупката се водеше на името на „Рошел Груп“ — чисто нова корпорация, за която Фич все още не бе успял да открие нищо. Отдолу до лявата задна гума имаше монтиран предавател, тежащ почти половин кино, тъй че Конрад можеше да я следи от бюрото си. Джо Бой свърши тая работа само няколко часа, след като я проследиха от Мобил и видяха регистрационния й номер.
Живееше в просторен нов апартамент, нает от същата корпорация. Почти две хиляди месечно. Явно Марли имаше стабилни доходи, но засега хората на Фич не откриваха да работи някъде.
В петък тя позвъни късно вечерта, броени минути, след като Фич, само по долни гащета размер XXL и черни чорапи, се просна върху леглото като изхвърлен на пясъка кит. Засега той наемаше президентския апартамент на най-горния етаж на хотел „Колониал“ в Билокси, близо до шосе 90, и само на стотина метра от Залива. Имаше чудесен изглед, макар че рядко му обръщаше внимание. Само неколцина най-близки сътрудници знаеха къде се намира.