Когато се обадиха на рецепцията със спешно съобщение за мистър Фич, дежурният изпадна в сериозно затруднение. Хотелът получаваше огромни суми, за да опазва уединението и самоличността на мистър Фич. Служителят не можеше да признае, че има такъв гост. Младата дама обаче настояваше, че има.
Когато се обади след десет минути, незабавно я свързаха по изрично нареждане на Фич. Той стоеше прав, придърпал почти до гърдите огромните си гащета, които въпреки всичко провисваха около месестите му бедра, чешеше си тила и се питаше как ли го е открила.
— Добър вечер — изрече Фич.
— Здрасти, Фич. Съжалявам, че те безпокоя толкова късно.
Изобщо не съжаляваше. Първият звук в думата „здрасти“ беше неясен и гърлен, както й се случваше от време на време — опит да имитира южняшки акцент. Макар и кратки, записите на осемте телефонни обаждания и разговора им в Ню Орлиънс бяха прослушани от неколцина нюйоркски експерти по говора и диалектите. По тяхно мнение Марли беше родом от Средния Запад — източните области на Канзас или западната част на Мисури, вероятно не много далече от Канзас Сити.
— Няма нищо — отвърна той, докато проверяваше записващото устройство на нощното шкафче. — Как е твоят приятел?
— Самотен. Знаеш ли, че тази вечер беше определена за посещения?
— Чух нещо такова. Всички ли се чифтосаха?
— Не съвсем. Тъжна работа, между нас казано. Мъжете гледаха Джон Уейн, а жените хванаха плетките.
— На никого ли не му се отвори парашутът?
— Е, не съвсем. Ейнджъл Уийз имаше посещение, тя обаче кара страстна любов. Дойде мъжът на Рики Колман. Мъжът на Мили Дюпри също се мярна, но не стоя дълго. Семейство Кард се събра за два часа. За Хърман не мога да кажа. А, и Севил имаше гости.
— Що за човешки екземпляр може да хлътне по Севил?
— Не знам. Никой не е видял.
Фич отпусна масивния си задник върху ръба на леглото и се почеса между очите.
— Ти защо не навести приятеля си? — запита той.
— Кой ти е казал, че сме любовници?
— А какви сте?
— Приятели. Познай кои двама от заседателите спят заедно.
— Че откъде да знам?
— Опитай.
Фич погледна с усмивка към огледалото и се възхити на невероятния си късмет.
— Джери Фернандес с някоя от жените.
— Добър опит. Джери Фернандес скоро ще се развежда, Силвия също е самотна. Стаите им са точно една срещу друга и… нали разбираш, в „Сиеста Ин“ няма какво друго да правят.
— Любовта е прекрасно нещо, нали?
— Между нас казано, Фич, Криглър свърши страхотна работа срещу теб.
— Значи се вслушаха в приказките му, а?
— Със зяпнали уста. Слушаха го и вярваха. Той ги убеди, Фич.
— Кажи ми някоя добра новина.
— Рор се тревожи.
Фич застина.
От какво се е подплашил Рор? — запита той, гледайки озадачената си физиономия в огледалото. Не би трябвало да се изненадва, че е говорила с Рор, но защо, по дяволите, бе тъй потресен? Чувстваше се предаден.
— От теб. Знае, че дебнеш наоколо и замисляш как да се докопаш до заседателите. Ти нямаше ли да се тревожиш, Фич, ако някой тип като теб вършеше черната работа на ищеца?
— Щях да треперя от страх.
— Рор не трепери. Само се тревожи.
— Често ли разговаряш с него?
— Доста. Той е по-мил от теб, Фич. Много приятен събеседник, освен това не записва разговорите и не праща разни биячи да ме следят. Изобщо никакви грубости.
— Знае как да омайва дамите, а?
— Аха. Но не му достига най-важното.
— Кое?
— Тлъст портфейл. Не може да се мери с твоите възможности.
— Искаш ли да ми премериш възможностите?
— Друг път, Фич. Трябва да бягам. Отсреща е паркирана някаква съмнителна кола. Сигурно някой от твоитш циркаджии.
И тя затвори.
Фич се изкъпа и се опита да поспи. В два след полунощ стана и отиде в „Луси Лък“, където седна да играе двайсет и едно по петстотин долара на залог и да пие спрайт чак до сутринта. Тръгна си с почти двайсет хиляди долара печалба.
20
Първата ноемврийска събота пристигна с температури около петнайсет градуса — необичайно хладно време за почти тропическия климат на Крайбрежието. Лекият северен вятър шумолеше из клоните и подмяташе сухи листа по улици и тротоари. Обикновено есента идваше късно и се задържаше до след Нова година, когато настъпваше пролет. Крайбрежието не знаеше що е зима.
Още от ранни зори по улиците тичаха поклонници на здравето. Никой не забеляза как черният крайслър отби по алеята към скромна тухлена къща на два етажа. За съседите бе прекалено рано да видят как двама млади мъже в еднакви черни костюми излязоха от колата, пристъпиха към предната врата, натиснаха звънеца и зачакаха търпеливо. Още бе рано, но след по-малко от час из градинките щяха да плъзнат мъже с гребла в ръцете, а по тротоарите — групички дечурлига.