Джими Хъл не носеше микрофон, нямаше нищо общо с ФБР и всъщност успешно бе извършил онова, което умееше най-добре — опита се да изкопчи подкуп.
Рингуолд, Нейпиър и Ничман бяха бивши ченгета, работещи сега за една международна охранителна фирма в Бетесда. Фич често използваше нейните услуги. Игричката около Хопи щеше да струва на Фонда осемдесет хиляди долара.
Нищо работа.
Хопи отнбво подхвърли за адвокат. Нейпиър се впусна в пространен монолог относно усилията на ФБР да спре пълзящата корупция по Крайбрежието. За всичко обвини хазартния бизнес.
Не биваше в никакъв случай да позволят на Хопи да си потърси адвокат. Един адвокат щеше да пита за имена, телефони, документи и данни. Нейпиър и Ничман си бяха осигурили достатъчно доказателства и готови лъжи за простодушния Хопи, но един опитен адвокат би ги принудил да се изпарят.
Според пространния разказ на Нейпиър излизаше, че онова, което започнало като обичайна проверка на Джими Хъл и местните отрепки, скоро прераснало в далеч по-широко разследване на редица незаконни дейности и опряло до магическата думичка „организирана престъпност“. Хопи слушаше, доколкото му бе възможно. Но почти нищо не чуваше. Мозъкът му бе пламнал от тревога за Мили и децата. Как ли щяха да изкарат три до пет години без него?
— Тъй че не се целехме във вас — приключи Нейпиър.
— И между нас казано, досега не бяхме чували за KLX — добави Ничман. — Просто случайно се натъкнахме на цялата работа.
— А не може ли случайно да се отдръпнете? — запита Хопи с безпомощна усмивка.
— Може би — замислено изрече Нейпиър, после погледна към Ничман, сякаш имаха някакво още по-страшно обвинение срещу Хопи.
— Какво може би? — тревожно запита той.
Двамата се облегнаха назад в абсолютен синхрон, сякаш бяха репетирали това движение с часове или го бяха извършвали стотици пъти.
— Знаем, че не сте мошеник, мистър Дюпри — тихо каза Ничман.
— Просто сте допуснали грешка — добави Нейпиър.
— Точно така — промърмори Хопи.
— Били сте използван от невероятно лукави престъпници. Идват тук с големите планове и пачките в джоба, а после… Какво да ви кажа, все така става в търговията с наркотици.
Наркотици! Хопи бе потресен, но не каза нищо. Двамата продължаваха да го гледат мълчаливо.
— Можем ли да ви предложим споразумение за двайсет и четири часа? — запита Нейпиър.
— Имам ли избор?
— Нека потулим нещата за двайсет и четири часа. Вие не казвате никому, ние също си траем. Вие не търсите адвокат, ние не предприемаме нищо. Докато минат двайсет и четири часа.
— Не разбирам.
— В момента не можем да обясним. Трябва ни малко време, за да преценим положението ви.
Ничман подпря лакти върху бюрото и се приведе напред.
— Може би има изход за вас, мистър Дюпри.
Хопи започваше леко да се опомня.
— Слушам ви.
— Вие сте дребна, незначителна риба, хваната в голямата мрежа — обясни Нейпиър. — Може и да не ни потрябвате.
Това звучеше чудесно за Хопи.
— Какво ще стане, като минат двайсет и четири часа?
— Ще се срещнем пак тук. Утре в девет сутринта.
— Дадено.
— Само една думичка на Рингуолд или на когото и да било, дори на жена ви… и бъдещето ви е сериозно застрашено.
— Обещавам.
В десет часа наетият автобус потегли от „Сиеста Ин“ с всичките четиринайсет заседатели на борда плюс мисис Граймс, Лу Дел и съпругът й Бентън, Уилис и жена му Руби, петима цивилни полицейски сътрудници, областният шериф Ърл Хъто, жена му Клодел и две помощнички на Глория Лейн. Общо двайсет и осем души без шофьора. Всичките одобрени от съдията Харкин. Два часа по-късно минаха по Канал Стрийт в Ню Орлиънс и напуснаха автобуса на ъгъла с Мегазин. За обяд имаха резервирано сепаре и един стар рибен ресторант във Френския квартал. Сметката щеше да бъде покрита от данъкоплатците в област Харисън.
Позволиха им да поскитат из квартала. Минаха да напазаруват по сергиите, обиколиха площада Джаксън заедно с гьлпите туристи, позяпаха голите тела из евтините вертепи на Бърбън Стрийт, купиха си тениски и други сувенири. Някои седнаха да починат на пейките край реката. Други хлътнаха в барчетата да гледат футбол. В четири се събраха на брега и се качиха на старинно параходче за туристическа обиколка. Около шест вечеряха в една пицария на Канал Стрийт.
В десет бяха по стаите си, уморени и готови за сън. Важното беше, че са доволни.