— Ти демократ ли си или републиканец, Хопи? — запита тихо Кристано по някое време.
Нейпиър зави и подкара покрай брега.
Хопи в никакъв случай не би желал да засегне някого.
— О, и аз не знам. Право да си кажа, гласувам най-вече за самия човек. Не си падам много по партиите, нали ме разбирате?
Кристано извърна глава към прозореца, сякаш не бе очаквал точно това.
— Надявах се да си добър републиканец — каза той, без да откъсва поглед от морето.
Дявол да го вземе, Хопи беше готов да стане какъвто поискат. Абсолютно. Би станал и фанатизиран комунист, стига с това да зарадва мистър Кристано.
— Гласувах за Рейгън и Буш — гордо заяви той. — И за Никсън. Дори за Голдуотър.
Кристано кимна едва забележимо и Хопи успя да си поеме дъх.
В колата отново настана тишина. На четирийсет минути път от Билокси Нейпиър спря до един кей недалеч от Бей Сейнт Луис. Хопи последва Кристано по кея и двамата се качиха на двайсетметрова яхта. Наоколо не се виждаше жива душа. Ничман и Нейпиър бяха останали при колата.
Кристано кимна към една тапицирана скамейка на палубата.
— Седни, Хопи.
Хопи седна. Яхтата се полюшваше лекичко. Морето беше спокойно. Кристано седна отсреща и се приведе напред, тъй че лицата им бяха само на метър едно от друго.
— Хубаво корабче — каза Хопи, опипвайки тапицерията от изкуствена кожа.
— Не е наше. Слушай, Хопи, нали не носиш микрофон?
Той неволно подскочи, потресен от предположението.
— Разбира се, че не!
— Извинявай, но стават и такива неща. Май ще трябва да проверя.
Кристано хвърли бърз поглед наоколо. Хопи изпадна в ужас при мисълта, че някакъв непознат ще го опипва насаме.
— Кълна се, няма такава работа — твърдо изрече той и неволно се възхити на самообладанието си.
Кристано явно се поуспокои.
— Искаш ли да ме провериш? — запита той.
Хопи се озърна да види дали някой не ги наблюдава. Би било страшно нелепо, нали? Двама възрастни мъже да се опипват посред бял ден на закотвена яхта.
— Носите ли микрофон? — запита Хопи.
— Не.
— Кълнете ли се?
— Кълна се.
— Добре.
Хопи въздъхна от облекчение. От все сърце му се искаше да вярва на този човек. Другото бе просто немислимо.
Кристано се усмихна. После изведнъж се навъси и се приведе напред. Край на празните приказки.
— Ще бъда съвсем кратък, Хопи. Имаме предложение към теб. Предложение, което ще ти позволи да се измъкнеш сух от водата. Съвсем сух. Без арест, без обвинение, съд и затвор. Без снимки във вестниците. С две думи, Хопи, никой никога не ще узнае.
Той спря, за да си поеме дъх, и Хопи побърза да отговори:
— Дотук добре. Слушам ви.
— Споразумението е малко странно, никога не сме го правили. Няма нищо общо със закона, правосъдието, наказателната система и тъй нататък. Политическа сделка, Хопи. Чисто политическа. Във Вашингтон няма да знаят. Никой няма да разбере освен мен, теб, онези момчета в колата и най-много още десетина души от Министерството на правосъдието. Споразумяваме се, вършиш си работата и забравяме всичко.
— Дадено. Само кажете какво да правя.
— Тревожиш ли се за престъпленията, наркотиците, реда и закона, Хопи?
— Естествено.
— Дошло ли ти е до гуша от корупция и рушвети?
Странен въпрос. В момента Хопи бе готов да се изтипоса на плакат против корупцията.
— Да!
— Във Вашингтон има и добри, и лоши момчета, Хопи. Ние от министерството сме се посветили на борбата срещу престъпността. Става дума за истинската престъпност, Хопи. За пари от наркобизнеса в джобовете на съдии и конгресмени, които приемат подкупи от външния враг. За престъпна дейност, която може да подкопае нашата демокрация. Нали ме разбираш?
Хопи не беше съвсем наясно, но определено съчувстваше на Кристано и неговите чудесни приятели във Вашингтон.
— Да, да — потвърди той и наостри уши.
— Но в днешно време всичко е политика, Хопи. Непрекъснато трябва да се борим с Конгреса и дори с президента. Знаеш ли какво ни трябва във Вашингтон, Хопи?
Хопи нямаше ни най-малка представа какво им трябва, но горещо желаеше да си го получат.
Кристано не му остави време да отговори.
— Трябват ни повече републиканци, почтени консервативни републиканци, които да ни дадат пари и зелена светлина. Демократите все си пъхат носа където не им е работа, все режат бюджета, реорганизират, хленчат за правата на горките престъпници, дето сме ги прибрали на топло. Там горе бушува истинска война, Хопи. Всеки ден сме на предната линия.
Той погледна Хопи, сякаш очакваше някакъв коментар, но Хопи в момента се опитваше да преглътне мисълта за войната. Затова само кимна многозначително и сведе очи към обувките си.