Общо взето, лятото бе жива мъка. Оттогава намрази големите фирми, а през втори курс му дойде до гуша от закони и право. За нищо на света не би изтърпял да седи пет години наред затворен в някоя стаичка и да преписва все същите документи за разни богати корпорации.
Първата им истинска среща бе на една шумна забава във факултета след футболен мач. Музиката гърмеше, бирата се лееше, марихуаната минаваше от ръка на ръка като бонбони. Тръгнаха си рано, защото той не обичаше шума, а тя — мириса на канабис. Взеха касети от видеотеката и си сготвиха спагети в нейния просторен и доста добре обзаведен апартамент. Той спа на дивана.
Месец по-късно се пренесе при нея и за пръв път подхвърли, че може да напусне факултета. Тя пък се канеше да кандидатства. Със задълбочаването на връзката интересът му към академичните дела спадна дотолкова, че едва успя да изкара есенния семестър. Бяха лудо влюбени и не ги интересуваше нищо друго. Освен това тя имаше пари, тъй че можеха да не се тревожат. През коледната ваканция на неговата втора и последна година във факултета отскочиха до Ямайка.
Когато студентската му кариера приключи окончателно, тя бе живяла в Лорънс вече три години и се канеше да напусне. Той би я последвал и накрай света.
Марли не бе успяла да научи много за пожара в неделя. Подозираха Фич, но не разбираха защо го е направил. Единственият ценен предмет в апартамента беше компютърът, а Николас твърдо смяташе, че никой не е в състояние да се справи със защитната му система. Най-важните дискети бяха под ключ в стенния сейф при Марли. Какво би спечелил Фич, като опожари един вехт апартамент? Може би искаше да ги сплаши, но не изглеждаше в негов стил. Водеше се официално разследване. Нямаше данни за умишлен палеж.
Двамата бяха спали и на по-добри, и на по-лоши места от „Сиеста Ин“. За четири години успяха да сменят четири града, да посетят пет-шест страни, да пребродят почти цяла Северна Америка, да обиколят с раници на гръб Аляска и Мексико, два пъти да плават по река Колорадо и веднъж по Амазонка. Освен това следяха съдебните процеси срещу тютюневите компании и това им налагаше да се заселват в градчета като Брокуън Ароу, Алънтаун и Билокси. И най-мощната група експерти не би могла да се мери с тях по онова, което знаеха за никотина, канцерогените, подбора на съдебни заседатели, адвокатската тактика и Ранкин Фич.
След един час нощната лампа светна, разрошеният Николас изплува изпод завивките и се пресегна към дрехите си. Марли се облече и предпазливо надникна към паркинга. Точно под тях Хопи полагаше отчаяни усилия да обори скандалните разкрития на Лорънс Криглър, които очевидно бяха направили силно впечатление на Мили. Тя изрази това, без да пести силните думи, и се зачуди защо ли му е притрябвало да спори.
За да е по-весело, Марли бе паркирала колата си на две крачки от кантората на Уендъл Рор. Във всички свои ходове се ръководеха от предположението, че Фич я следи неотстъпно. Беше забавно да си го представят как се гърчи при мисълта, че тя е там, лично при Рор, и води кой знае какви преговори. До мотела бе пристигнала с кола под наем — една от няколкото, които използваше през последния месец.
Изведнъж на Николас му омръзна да седи в стаята — съвършено същата като онази, в която киснеше от толкова време насам. Излязоха на разходка по крайбрежното шосе; тя караше, той пиеше бира. На един кей слязоха да се разтъпчат и дълго се целуваха над вълните. За процеса почти не разговаряха.
В десет и половина Марли спря на две пресечки от кантората на Рор. Докато бързаше по тротоара, Николас я следеше от разстояние. Колата й бе паркирана на усамотено място. Джо Бой я забеляза да се качва и съобщи по радиото на Конрад. Когато тя се отдалечи, Николас побърза с другата кола към мотела.
В същото време Рор водеше оживено съвещание — всекидневната сбирка на осемте адвокати, които бяха вложили но един милион в този процес. Тази вечер обсъждаха още колко свидетели да призоват и както винаги имаше осем различни мнения по предстоящите ходове. Всъщност генералните линии бяха само две, но се деляха на осем твърди и крайно несъвместими преценки коя линия ще е най-ефикасна.
Ако се включат и трите дни на подбора, процесът вървеше вече от три седмици. Утре започваше четвъртата, а ищецът разполагаше със свидетели и експерти поне за още две. Кейбъл също имаше цяла армия от специалисти, макар че обикновено при подобни процеси ответникът използваше два пъти по-малко време от ищеца. Значи се очертаваха около шест седмици и през четири от тях заседателите щяха да бъдат в изолация, а това тревожеше всички. По някое време тези хора щяха да се разбунтуват и тъй като ищецът гълташе най-много време, вината щеше да падне върху него. Но пък, от друга страна, ответникът идваше накрая, тъй че може би изтощените заседатели щяха да насочат яростта си срещу Кейбъл и „Пинекс“. Спорът бушуваше вече цял час.