Делото „Уд срещу «Пинекс»“ бе уникално, защото за пръв път при подобен процес изолираха съдебните заседатели. Всъщност такъв случай изобщо не се помнеше в правораздаването на Мисисипи. Рор смяташе, че заседателите са се наслушали на свидетели. Искаше да призоват само още двама и да приключат във вторник по пладне, а после да прехвърлят топката на Кейбъл. Подкрепяха го Скоти Мангръм от Далас и Андре Дюрон от Ню Орлиънс. Джонатан Котлак от Сан Диего настояваше за още трима свидетели.
Към противния възглед се придържаха най-енергично Джон Райли Милтън от Денвър и Райнър Лавлейди от Савана. След като харчим щури пари за най-добрите експерти в света, защо да бързаме, възразяваха те. Предстоят решаващи показания на най-убедителните свидетели. Заседателите няма да ни избягат. Вярно, поуморени са, но не е ли така при всеки процес? По-безопасно е да се придържаме към бойния план и да си вършим работата старателно, отколкото да скачаме в движение само защото на няколко заседатели взело да им омръзва.
Карни Морисън от Бостън непрекъснато опяваше за седмичните отчети на психолозите. Заседателите още не били убедени! Според законите на щата Мисисипи за присъда бяха необходими поне девет от дванайсетте гласа. Морисън твърдо смяташе, че още не са си осигурили девет заседатели. Лично Рор никак не се интересуваше от текущите анализи как Джери Фернандес си разтривал очите, как се въртяла на стола Лорийн Дюк и как горкият Хърман разкършил шия, докато слушал показанията на доктор еди-кой си. Беше му дошло до гуша от тия експерти и най-вече от безсрамните им хонорари. Едно е да потърсиш услуга от тях при проучването и подбора, съвсем друго — да се мотаят наоколо през целия процес и да обясняват на толкова опитни адвокати накъде вървят нещата. Рор смяташе, че разбира заседателите по-добре от който и да било консултант.
Арнолд Левин от Маями предпочиташе да си мълчи, защото всички знаеха неговите пристрастия. Някога бе водил процес срещу „Дженерал Мотърс“ цели единайсет месеца, тъй че шест седмици му се струваха обикновена загрявка.
При равенство в гласуването не се теглеше жребий. Още преди подбора на съдебните заседатели бяха решили единодушно, че този процес е на Рор — води се в неговия град, в неговата съдебна зала, пред негови съдии и заседатели. До определена точка можеха да решават демократично, но Рор имаше абсолютно право на вето.
В неделя вечер той взе решение и неколцина от колегите му бяха засегнати, но никой не се обиди сериозно. Твърде много бе заложено на карта, за да си играят на дребни разправии.
23
В понеделник сутрин първата точка от дневния ред бе лична среща между съдията Харкин и Николас, а темата — положението след пожара. Разговаряха насаме. Николас го увери, че се чувствал много добре и разполагал с достатъчно дрехи в мотела, само дето сега трябвало да пере малко по-често. Като беден студент, нямал кой знае какво за губене освен хубавия компютър и скъпата наблюдателна техника, която, разбира се, не била застрахована.
Набързо приключиха с темата за пожара. След като тъй и тъй бяха сами, Харкин запита:
— А как са останалите ни приятели?
По принцип не бе забранено да разговаря така със съдебен заседател, но нямаше съмнение, че пристъпва в опасна територия. При подобни случаи повечето съдии предпочитаха да разговарят в присъствието на адвокат и да водят пълен протокол. Но Харкин искаше да чуе най-новите клюки. На това момче можеше да се разчита.
— Всичко е наред — каза Николас.
— Някакви произшествия?
— Не се сещам.
— Обсъждат ли процеса?
— Не. Дори избягваме да го споменаваме, когато сме заедно.
— Добре. Някакви спорове или караници?
— Засега не.
— Бива ли я храната?
— Чудесна е.
— Стигат ли ви посещенията?
— Да, мисля. Не съм чул оплаквания.
Харкин много би искал да чуе дали някои заседатели не са се чифтосали. Не че имаше някакво правно значение, просто си падаше по мръсните клюки.
— Добре. Ако възникнат проблеми, уведомете ме. И не споменавайте за тия разговори.
— Разбира се.
Стиснаха си ръцете и Николас излезе.
Харкин сърдечно поздрави заседателите и им пожела ползотворна седмица. Те явно бързаха да се хванат на работа и да приключат час по-скоро.