- Съмнява ме - отвърна андроида.
Инженерът кимна.
- Така трябва. Щях да съм разочарован, ако беше
казала друго.
- Взимам три! - обяви с триумф в гласа Врайс и хвърли точно толкова карти на масата.
- Боговете са милостиви - каза Рама, който също пусна няколко карти. - Аз също взимам три. И ще го направя, докато съм все още достатъчно млад, че да мога после да раздам.
Докато правеше последното, Симони влезе в помещението. Видя с какво се занимават другите, но не каза нищо. Просто кръстоса ръце пред гърдите си и загледа.
- Една за Кал - каза Рама. - Две за Джонър. Три за Врайс и три за мен. Заповядайте и изповядайте, другари.
Кал гледаше лицата на другите, докато разглеждаха картите си. Разбира се, бяха достатъчно опитни, че да не се издават.
След това погледна своите карти. Беше и се паднала двойка към осмиците и деветките. “Никаква полза “ -помисли си.
Посегна към купчинката си от старомодни керамични чипове, които беше купила преди години от един шопинг-канал, и хвърли още няколко към купчинката в центъра на масата.
- Три.
Джонър се ухили и заровичка в своята купчинка.
- Знаеш ли какво, момиченце. Приемам твоите три и вдигам на пет. - След което плъзна чиповете един по един.
- Блъфираш - каза Рама.
Усмивката на огромния мъж поувяхна малко.
- Аз никога не блъфирам.
Врайс се разсмя.
- Ти винаги блъфираш.
Веждите на Джонър надвиснаха още повече.
- Залагай, малко лайно такова.
Врайс плъзна чиповете си един по един, подигравателно подражавайки на Джонър.
- Да видим, задник такъв.
Изведнъж Джонър се завъртя, при което столът му падна с трясък на палубата и хвана Симони за ризата, след което го вдигна така, че краката му не докосваха земята, и го фрасна срещу една стена.
- Какво, по дяволите.... - изквича Симони.
- В картите ми ли гледаше, а - избоботи Джонър, -това ли правеше? Гледаше ли в скапаните ми карти?
- Ей - каза Кал, - пусни го!
- Той ми гледаше в картите! - изрева Джонър, все едно това беше достатъчно, за да обясни държанието му.
- Стига де - каза Врайс, - остави го на мира!
- Това е просто една игра - допълни Рама.
- Тая малка отрепка ми гледаше в картите! - повтори Джонър, треперейки от гняв, и избута Симони още по-нагоре по гредата.
Симони започна да пръска слюнки, а лицето му стана червено като ряпа. Изглежда Джонър му пречеше да диша.
Кал стана с идеята да се намеси, както и Рама. Но още преди да успеят да заобиколят масата, Рипли обърна поглед към тях.
- Пусни го - каза тя на Джонър.
Джонър обърна ядосаните си зачервени очи към нея.
- Защо? Защо е толкова важно за теб този дребен сополанко да се мотае наоколо?
- Това си е моя работа - отвърна Рипли.
- И наша е - настоя Джонър. - Заедно сме в кюпа, помниш ли?
- Можеш да си тръгнеш, ако искаш - каза му тя.
Той изглеждаше възмутен.
- Шегуваш ли се? Предпочиташ да задържиш тоя подлец, отколкото мен?
Рипли погледна към Джонър с черти, лишени от емоция. Не потвърди, разбира се, защото иначе това щеше да е последният път, в който виждаха мъжагата. Но също така не се даваше, като станеше дума за натрапника.
Джонър сигурно разбираше поне част от това - не беше в природата на Рипли да отстъпва. Но имаше и друга причина за грубото и държание, причина, за която Джонър не подозираше.
- Добре - каза той, а мускулите на челюстите му станаха видими от напрежението, - нека е твоето. Само се надявам да не ни свие някой номер.
След това излезе с твърди крачки през отворената врата.
Врайс огледа масата с отвратено изражение.
- Покер с трима?
- Край на играта - отбеляза очевидното Кал.
- Идеално - каза Рама. Постави картите си на масата, една по една - първо петица купа, после шестица, после седмица, после осмица, накрая деветка. -Просто идеално.
- Съжалявам - изскрибуца Симони.
Рама пусна тъничка усмивка.
- Не се притеснявай. Не си виновен, че си досаден като трън в задника.
Кал би смъмрила Рама за тази забележка, само че едно нещо я спря: той беше прав. Симони наистина беше адски досаден.
Единствено фактът, че тя самата бе нещо като парий, я възпираше от това да изпитва презрение към него.
ГЛАВА СЕДМА
Симони се облегна на гредата до койката си, извади личния си компютър от джоба си и включи рекордера му. След това, възползвайки се от факта, че нито Рама, нито Краке бяха наоколо, започна да говори.
- Ден трети на борда на добрия кораб Бети - каза той, а гласът му звучеше тенекиено заради тясното помещение. - Много шепнене и поглеждане крадешком. Всички заедно крият някаква проклета голяма тайна, но никой не иска да ми я каже.