Все още действайки чрез конзолата си, Пандор разгъна чифт механични щипци от тавана и ги използва за да облекчи платформата от бремето и. След това накара щипците да се завъртят на подобната си на тазобедрена става сглобка и постави тръбата на една маса с колелца от неръждаема стомана.
Още преди платформата да успее да се прибере в преддверието и щипците да се сгънат на тавана, Пандор вече разглеждаше изписаното с червени букви на четеца, който служеше за докладване на статуса на тръбата.
Теменужки, помисли си, слагайки отметка на първа точка в списъка си. Гоголак щеше да е щастлива. Тя обичаше теменужки - казваше, че и напомняли за някакъв мъж, с който излизала някога.
Не, че Пандор вярваше, че Гоголак изобщо е излизала с някого в целия си живот, било то в присъствието на теменужки или не. Но нямаше да е той човекът, който да подлага на съмнение историята на жената. Имаше достатъчно дрязги в колонията и при сегашното положение, достатъчно караници за разни неща, които рядко бяха значими. Последното нещо, което искаше, беше да добави още една причина за спор.
Деактивира криогенната система, която съхраняваше растенията по време на пренасянето им с натискането на едно тъмносиньо бутонче до четеца. След това натисна второ бутонче, този път ярко зелено, за да отвори капсулата.
С отварянето на капака от вътрешността и излезе със звук като въздишка влажен, благовонен въздух. Да, помисли си ботаникът, определено има теменужки. Едва, когато капакът се отвори изцяло, той видя, че вътре има още нещо освен растенията.
Беше в десния край на тръбата. Овоид, толкова голям, че едва се побираше в пространството, което му осигуряваше капсулата. Беше синкаво-черен на цвят, с кожеста текстура и изпъкнали оребрени ивици, които започваха от горния край и стигаха до долния. Ботаникът го сметна за някакъв вид пъпеш на пръв поглед.
След това премисли.
Защото докато го гледаше, нещо се случи с горния му край. Кожестата повърхност започна да се разцепва под формата на хикс, все едно някакъв невидим нож я режеше. След това образувалите се капачета - всичките четири - се разтвориха едновременно, разкривайки нещо, намиращо се във вътрешността.
Беше бяло и изглеждаше лепкаво. И буцесто. Пандор се наведе над него, за да го разгледа по-добре.
- Какво си имаме тук? - попита на глас.
Изведнъж нещо изскочи от овоида към него и сграбчи лицето му. Залитайки назад, той усети как падна и удари главата си в нещо твърдо.
„Махни го!“ - помисли си и се опита да го отскубне с ръце от себе си.
Но нещото не се махаше. Колкото повече дърпаше ботаникът, толкова повече се бореше то да удържи хватката си.
Порив на паника се надигна в гърлото му, Пандор поддаде на натиска и и закрещя. Трябваше да спре почти веднага обаче - защото нещо се опитваше да влезе насила в устата му.
„Не!“ - помисли си отчаян, знаейки, че ще се задуши до смърт, ако го оставеше да влезе.
Въпреки начина, по който нещото се беше захванало за лицето му, той успяваше да диша през носа си. „Това ще свърши работа“ - самоубеждаваше се той. „Ако мога да дишам, ще успея да издържа, докато не ме намери някой.“
Пандор започна да се успокоява с тази надежда, когато усети ужасяващо притискане около гърлото си. Чувството беше все едно някой се опитваше да го удуши. Някой силен.
Трескаво премести ръцете си там, където усещаше душенето и усети твърдо, мускулесто пипало. Дращейки го, той се опита да го разхлаби, за да може да диша отново.
То не поддаваше дори на сантиметър, продължавайки да души Пандор, да му отнема животоспасяващия дъх. Накрая той не успя да държи устните си стиснати повече, отвори ги леко и се опита да всмуче малко кислород в измъченото си гърло.
Само мъничко...
Но това беше достатъчно за това, което ровичкаше към устата му, да се вмъкне между устните му. Той се опита да ги затвори отново, но вече беше късно. Нещото беше успяло да се набута вътре и пълнеше устата му с твърдия си настоятелен израстък.
Пандор започна да се дави, а тялото му конвулсивно се опитваше да отблъсне нашественика, но без особен резултат. А момент по-късно, давейки се в ужас и замаян от липсата на въздух, усети как израстъка се спуска подобно на змия надолу в гърлото му.
„О, Боже Господи“ - помисли си той, - „извади го от мен моля те, извади го от...“