Работа по сигурността не се намираше лесно, особено за новобранци. Филипакос беше отворил работно място и Шепърд се беше възползвал от предложението с идеята да остане само за осемнадесет месеца, а после да потърси нещо по-предизвикателно.
Само дето Филипакос и останалите му бяха харесали и когато стана време да си тръгва, той не можа. Беше станал част от Куполите, като останалите.
Отпред входът към отсека за доставки се зададе измежду дърветата. Подобно на коридорите, които свързваха един купол с друг, и този беше шестоъгълен; за разлика от тях обаче, беше два пъти по-висок от Шепърд, за да могат ботаниците да вкарват и изкарват от него разни големи предмети.
Имаше още една разлика между този коридор и другите: вратите не се отваряха чрез сензор за движение. Трябваше да се отключват. Иначе Рекс би могъл да си влиза там сам, а идеята куче да се разхожда свободно в отсека за доставки не беше добра според него, както и според всеки друг.
Шепърд спря бричката си на съвсем малко разстояние от вратите и изключи двигателя. След това отиде до клавиатурата, вградена в рамката на вратата, набра необходимия петцифрен код и загледа как вратите се отварят с плъзгане.
Отначало не видя никого в помещението - само отворената криокапсула в металната платформа. Едва, когато влезе вътре, видя Пандор.
Лежеше проснат на палубата, с извита под странен ъгъл глава. Беше трудно да определи, защото лицето му беше покрито с една от ръцете му, но изглеждаше като да си е счупил врата.
„Мамка му“ - помисли си Шепърд, втурвайки се към Пандор.
Не можеше да каже как ботаникът се е наранил. „Няма следи от повреда в машинариите“ - помисли си той, докато обучението му влизаше в употреба. Нито пък личеше нещо да се е откачило над него.
Но за причината можеше да се притеснява по-късно. В момента трябваше да помогне на Пандор.
Коленичи до него и бръкна под яката му, за да напипа сънната артерия и да провери пулса му. Но докато се опитваше, усети нещо кокалесто - нещо, което на допир въобще не беше като кожата по врата на човек, било той жив или мъртъв.
Отхлабвайки малко яката на Пандор, офицерът видя нещо тънко, бяло и заострено в края. „Какво по...?“
Хвана го с палец и показалец и се опита да го махне, но то не поддаде. Всъщност с изявена упоритост прилепна още по-плътно към кожата на Пандор.
Като се загледа по-внимателно в нещото, Шепърд видя, че явно беше част от нещо по-голямо. Нещо, което не виждаше, защото Пандор беше покрил с ръка лицето си.
Знаейки, че няма да хареса това, което ще види,
той хвана ръката на ботаника и внимателно я премести. След това го обърна така, че лицето му да гледа към тавана.
„Господи“ - помисли си Шепърд.
Лицето на Пандор беше изцяло покрито с нещо, което наподобяваше голям, бял паяк с няколко реда костни образувания по дължината на гърба, осем издължени крака, които се бяха захванали здраво около главата на Пандор, и увита около врата на ботаника опашка.
Шепърд преглътна. Трудно.
- Илайджа? - каза той. - Чуваш ли ме?
Отговор не дойде.
Внезапно онова извърши нещо, което накара Шепърд да отскочи назад и да се плъзне по палубата: започна да пулсира, като едно грозно, инкрустирано с кости сърце.
Шепърд изпсува на глас, опитвайки се да осъзнае какво е видял. Нещото беше живо. Но как се беше добрало до Куполите? И какво правеше с лицето на Пандор?
След това се сети - криокапсулата от Гама. Ако Пандор се беше навъртал около нея, сигурно е открил нещо, което не е трябвало да е там.
Например това нещо.
Шепърд се добра до сребристата капсула и погледна вътре. По-голямата част беше заета от теменужки, различни цветове и видове. Но в единия край имаше нещо друго - синкаво-черен, кожест овоид, който беше сцепен в горния си край, разкривайки бялото си лепкаво съдържание.
Той не беше ботаник, но се беше навъртал в Куполите достатъчно дълго, за да знае, че това е необичайно. И вероятно се е отворило скоро, защото в противен случай щеше да е изсипало вътрешността си още в стазис.
Шепърд погледна към нещото на лицето на Пандор. Дали е излязло от овоида - и да го е направило толкова рязко, толкова внезапно, че Пандор не е успял да реагира? Или се е катерило и пълзяло, докато не е получило възможност да падне върху ботаника?
Във всички случаи на него му изглеждаше, че ово-идът е източникът на проблема. А Шепърд нямаше как да знае дали няма второ нещо вътре, чакащо да скочи на някого.
„Или“ - помисли си, поглеждайки разтревожено към тавана, - „криещо се измежду веригите. Невидимо в сенките, докато някой не мине точно под него...“