„Не“ - заяви твърдо той, - „няма да се плашиш от тия глупости. Нямаш този лукс. Трябва да си свършиш работата и да помогнеш на Пандор.“
С това наум, Шепърд се протегна към контролния циферблат на капсулата и натисна копчето за затваряне на капака. След това се отдръпна, стъпка по стъпка, очакващ в готовност някое паякоподобно да изпълзи отвътре.
Едва, когато капакът се затвори изцяло, офицерът задиша по-леко. Поне малко. Все още му предстоеше да се занимае с нещото на лицето на Пандор.
Борейки се с мрачното си предчувствие, Шепърд се приближи, обхвана твърдото, гладко тяло с ръка и се опита да го повдигне. Но то се беше захванало толкова здраво, че повдигна главата на ботаника със себе си.
Шепърд го остави бавно. След това допря бузата си на палубата до Пандор и се загледа в него през краката на паякоподобното. Все още имаше цвят. Офицерът хвана китката на колегата си. Както и пулс.
Значи Пандор беше жив. Беше трудно за вярване, тъй като устата и носът му бяха запушени.
Явно това беше проблем, за решаването на който той нямаше нито подходящите умения, нито необходимото оборудване. Извади ком-точката си и отвори връзка към Филипакос.
- Да - чу се в отговор.
- Шепърд е. Открих Пандор.
- Добре ли е?
Какво да му каже? „Добре е, ако пренебрегнеш костеливото нещо, сграбчило лицето му.“
- Не знам - отвърна той и описа ситуацията на Филипакос. - Никога не съм виждал такова нещо.
- В съзнание ли е? - попита ръководителят.
Беше трудно да се определи.
- Не мисля.
Пауза.
- Не го мести, Шеп. Ей сега идваме.
„Ние“ означаваше той и Анджи и който още Филипакос решеше, че може да помогне. Които и да бяха, Шепърд щеше да се радва да ги види.
- Дръж се - каза на Пандор, а гласът му ехтеше странно в помещението за доставки. - Ще те измъкнем, приятел.
Дори ботаникът да го чуваше, не даде никакъв знак за това.
ГЛАВА ОСМА
„Господи “ - помисли си Хендрикс.
Някак си успя да се сдържи да не го каже на глас. Другите от колонията и без това я смятаха за съвсем смахната. Не искаше да добавя още масло в огъня им.
Но не беше лесно да е тиха сега, когато видя нещото на лицето на Пандор със собствените си очи.
- Трябва да го махнат - каза Гоголак, която стоеше до Хендрикс и гледаше през прозореца на лазарета.
Хендрикс си отдъхна, че някой го е казал.
- Ще го направят - увери ги Шепърд. - Не се притеснявайте. - Но изражението му противоречеше на сигурността, с която говореше.
В лазарета Пандор беше положен върху една маса за изследвания, заобиколен от Филипакос и Анджи. От време на време ръката на Пандор се свиваше в спазъм, което показваше на колегите му, че е жив.
Но беше трудно за вярване. С това ужасно нещо на лицето, как успяваше да диша?
- Защо просто не отрежат проклетото нещо? - попита Коуди, а нетърпението се усещаше в гласа му.
Обикновено той беше най-спокойният измежду тях, човекът, който можеше да се усмихне на всекиго. Но
не и сега.
Шепърд го погледна.
- Търпение, Ърл. Всички сме притеснени за Илайджа и ще знаем по-добре как да му помогнем след като Анджи приключи с прегледа.
В същия момент Анджи се отдели от Пандор и излезе от лазарета. Свали санитарните си ръкавици и ги хвърли в едно кошче за боклук, което и стигаше до кръста.
Изглеждаше уморена. Хендрикс никога не я беше виждала чак толкова уморена.
- Е? - попита Шепърд.
Хендрикс го погледна и си помисли: „Кой сега е нетърпеливият?“ Но и това не каза на глас.
- Пандор е жив - каза Анджи със странния си момичешки гласец, - но е в паралитична кома - явно предизвикана от някакъв токсин, който онова нещо е впръскало в него.
- Паралитична... - повтори Коуди. - Как диша тогава?
„Да“ - помисли си Хендрикс, - „как?“ Точно това искаше да разбере още от самото начало.
Анджи се намръщи.
- Нещото диша наместо Пандор. Вкарва му кислород и отделя въглеродния диоксид.
- По дяволите - каза Гоголак, а веждата и се сбръчка в средата. - Тоест, ако го махнеш...
- Пандор ще умре - каза Анджи. - Поради което решихме да оставим онова върху лицето му, поне временно.
- Но не за неопределено време - каза Гоголак с надежда в гласа.
- За жалост - продължи Анджи, - проблемът не е само с дишането. Дори да открием противоотрова за токсина, нещото има израстък, който е навряло навътре в гърлото на Пандор - чак до дробовете, ако съдим по рентгеновите снимки. Ако се опитаме да го махнем, едновременно с това може да извадим половината му гърло.