Но това нещо, което беше се появило в мрака, въобще не беше пришълец. Беше безкрайно по-лошо, безкрайно по-студено и жестоко от всички пришълци, раждани някога.
Беше човек.
И не кой да е човек. Беше един точно определен на име Рен, който беше планирал да отгледа клонинг на Рипли от запазени нейни клетки, за да може да се сдобие с пришълеца, развиващ се в нея - копелето, което беше пренебрегнало болката и недъзите на безпомощни, изродени същества заради съсредоточеното преследване на собствените си безбожни цели.
Защото преди Рен да създаде идеалната си Рипли, беше сътворил серия от провалили се опити, всеки от които съсипан по различен начин от смесените си извънземно-човешки гени. Всички тези гротескни същества бяха умрели. Освен едно.
То не беше имало късмет и беше оживяло - докато Рипли не се натъкна на него и не го изпепели. Все още виждаше как пламъците поглъщат бедното противно нещо, давайки му възможност да избяга от мизерията на съществуването си.
Тези неща обаче нямаха значение за Рен. Той се интересуваше единствено от признанието, което щеше да получи, почитта, която щяха да му отдават - човекът, възродил пришълците.
Ако Рипли имаше баща, то това беше Рен. И тя го мразеше така, както никога не беше мразила никой друг.
Вгледа се в прекадено човешки изглеждащото чудовище, кротуващо върху пробития корем на кралицата.
Той се усмихна така, както първия път, когато го срещна, убеден в превъзходството си.
Гневът на Рипли се надигна в гърлото и и се заклещи там, давейки я. Можеше да толерира извънземна форма на живот, водена от инстинкт за убиване, но Рен сам беше избрал да причинява страдания и смърт - а в очите на Рипли нямаше извинение за такова държание.
В логиката на съня си, тя реши, че не може да го остави да живее и да причинява болка на други. Трябваше да прекъсне съществуването му там, на момента, веднъж завинаги.
Бавно, така че Рен да не я види, тя се измъкна от затрупалите я извънземни тела. След това запълзя по тях колкото може по-леко, внимавайки да не стресне някое.
Междувременно Рен се обърна към кралицата и я удостои с широка усмивка - усмивка на благодарност, изглежда, задето му беше дала живот. След това, също като новороденото на Орига, разкъса гърлото и с нок-тестата си лапа, разпръсквайки кръвта и из стаята на капки от разяждаща метала киселина.
Рипли усети как разяжда кожата и, дълбаейки дупки чак до костите, но игнорира болката, знаейки, че плътта и ще се възстанови, а възможността може да бъде изгубена завинаги.
Докато Рен все още се наслаждаваше на жертвата си, тя продължи да си проправя път през гърчещото се море от тела. Малко по малко скъси разстоянието, отделящо я от целта и, докато не се приближи достатъчно, че да удари.
Събра сили и скочи - но преди да успее да забие нокти във врата на Рен, той се завъртя и я хвана за гърлото. След това и се ухили - лудешки, маниакално.
- Как е нашата Номер Осем днес? - попита я той, толкова любезно, че все едно бяха седнали на по чаша чай.
Рипли задращи по ръката му, но не можа да я от-хлаби. Той беше прекалено силен, прекалено решен. Постепенно започна да спира достъпът и до въздух, канейки мракът да я обгърне.
„Не “ - помисли си тя. „Трябва да те убия. Трябва да те убия...“
Рен прокара ръка по изпъкналите ребра на покритото си с ръбове и хлътнатини тяло, очевидно доволен от това, което усещаше, и каза:
- Трябва да си много горда от себе си.
Рипли ритна към него, разранявайки гръдния му кош в яростта си. Но това не помогна. Рен просто стоеше там, душейки я и животът и постепенно угасваше, докато накрая мракът се затвори около нея.
Но дори тогава тя не спря да се бори. И докато го правеше, чу глас. Не този на Рен, осъзна. Нечий друг...
- Рипли? - каза гласът.
Тя го проследи в мрака, преследвайки го, привлечена от него... и отвори очи в бледото петно звездна светлина, което хвърляше непокритият екран за наблюдение до леглото и.
„Защо съм будна?“- зачуди се тя.
- Рипли? - чу глас по интеркома.
„Врайс“ - помисли си. Той беше поел смяната за през нощта.
Изведнъж тя се разбуди. Виждаше всичко, чуваше всичко, помирисваше всичко. И усещаше всичко -дори леката, почти недоловима ласка на вентилирания въздух по голата и кожа.