Нещото, което излезе, беше покрито с кръв и парченца плът, поради което беше трудно да бъде разгледано добре. Но на Хендрикс и приличаше на купчинка плът. Със зъби.
„Глава “ - помисли си тя като хипнотизирана.
Но не човешка. Нещо змиевидно или дори подводно. Сети се за косатката, която веднъж бе видяла в един филм, макар че това тук изглеждаше несравнимо по-зло.
Онова като че оглеждаше околността за момент, за да разбере какво става. След това се измъкна изцяло от Пандор, влачейки късото си набито тяло, и избяга в храстите.
Оставяйки Хендрикс дишаща тежко, с биещо лудешки сърце и треперещи ръце. Коуди, който обикновено трудно можеше да бъде стреснат, също се беше отдалечил от Пандор и изглеждаше по-мрачен от всякога.
- Какво беше това? - изпъшка той.
На Хендрикс и се искаше да може да му отговори. Но тя едва го виждаше от напиращите в очите и сълзи.
Избърса ги с опакото на ръката си и изпълзя до Пандор на крака и ръце. Той лежеше по гръб, а слънцето се отразяваше в оцъклените му очи. Ужасът от случилото се все още беше отпечатан на лицето му.
А на гърдите му имаше дупка с размерите на човешки юмрук, с няколко стърчащи от нея счупени ребра, наподобяващи клонките на екзотично растение. Хендрикс усети, че и се повдига и избяга до храстите, за да се освободи от последното си ядене.
Чуваше как Коуди говори по ком-точката си - чуваше гласа му, все едно беше някъде много далеч.
- Фил - каза той, а гласът му беше тежък и траурен, - би ли ми отговорил, моля? Фил...
Хендрикс беше благодарна за едно - нямаше тя да съобще новината на Филипакос.
Докато Филипакос достигне до контролния център, корабът вече се беше приближил на час разстояние от
колонията.
- Все още ли няма нищо от тях? - попита той Шепърд.
- Нищо - потвърди офицерът по безопасността. - А не желаех аз да говоря от името на колонията.
- Нека аз тогава - каза Филипакос.
Седна зад контролното табло и изпрати стандартното посрещане. Почти минута нямаше отговор. След това в залата се чу странен глас.
Беше женски, но ни най - малко приятен.
- Ботаническа колония - каза, - чуваме ви. Преминете на видеовръзка.
- Тук Куполи Епсилон - каза той, включвайки на пълно аудио-видео излъчване. - Моля идентифицирайте се.
Чертите на лицето на жената не бяха непривлекателни. Тъмни очи под красиво извити вежди, деликатни скули и изваяни ноздри, устни, които всеки мъж би сметнал за привлекателни.
Но освен това имаше някаква твърдост в нея, горчивина и решителност, които смиряваха. Не, че щеше да я остави да усети това в него. Доколкото виждаше тя, той не беше ни най-малко уплашен.
- Ти ли си командващият? - попита тя, пренебрегвайки искането му.
- Аз съм - каза той, опитвайки се максимално да се придържа към професионалността.
- Трябва да ни отворите товарен отсек.
Изражението на Шепърд показваше презрение.
Изглеждаше като да пита „ Коя по дяволите си мисли, че е тази?“
Но работата на Филипакос беше да остава спокоен в ситуации като тази. Вдигна ръка, за да успокои офи-
цера и продължи разговора си.
- Моля, повторете? - каза той.
- Чу ме. Товарен отсек.
- Каква работа имате тук? - попита Филипакос.
Усети как ком-томката вибрира в джоба му, но я игнорира. Определено имаше по-важна работа в момента.
- Изложени сте били на нещо, което не разбирате - каза жената. - Ние сме единствената ви надежда за оцеляване. Но трябва да правите точно Каквото ви казваме, и трябва да го направите сега.
Той усети как очите и дълбаят в него, убеждаващи го в спешността на ситуацията.
- Разбирам - успя да произнесе. - А на какво точно сме били изложени?
- Извънземно същество - каза тя. - Такова с неутолима жажда да убива. - Наведе се леко напред. -Някой от хората ви да се е натъквал на нещо странно напоследък? Например голямо кожесто яйце?
Филипакос усети как кръвта се втурва в лицето му, издавайки го.
Жената изпсува тихо.
- Отворило ли се е вече?
- Ако се е отворило, какво? - попита той несигурно.
Устройството продължаваше да жужи в джоба му.
Какъвто и да беше проблемът, трябваше да почака.
- Тогава - каза жената, - имате по-малко време, отколкото си мислех. Нещото в яйцето - работата му е да се захване за тяло-приемник, да пъхне в гърлото му израстъка си и да постави ембрион в коремната кухина. Така че някой от вас носи развиващо се извънземно в себе си.