- Това е абсурдно - каза Филипакос.
- Няма да мислиш така, когато ембрионът излезе навън.
Очите му се присвиха.
- Какво искаш да кажеш с това?
- Само си създава родилен отвор - обясни жената, а устата и се изви в нещо като усмивка на една страна. - Веднъж като го види, човек никога не го забравя. От типа гледки е, които остават за цял живот.
Управителят на колонията преглътна.
- Никой тук не носи ембрион, уверявам те. Освен това, аз...
- Откъде знаеш? - прекъсна го тя. - Проверил ли си?
Не бяха, разбира се - че защо да го правеха? Веднъж видяха някаква сянка на резонансовия екран, но на никой не бе хрумнало, че може да е форма на живот в ембрионален стадий.
- Каквото и да е станало - каза той, знаейки, че това е признание, че нещо е станало, - ще се погрижим сами за него, с възможностите, които имаме.
- Не разбираш - каза жената, а сянка на гняв премина през гласа и. - Не можете да се погрижите за него. Без наша помощ всичко, което ще можете да направите, е да умрете.
- Тя луда ли е? - попита Шепърд.
Филипакос искаше да повярва на това, но не можеше. Тя знаеше прекалено добре какво се беше случило с Пандор.
Същевременно не можеше да си позволи да и вярва.
- Няма да отворя товарен отсек на някой абсолютно непознат.
- Вече си го направил - каза му жената. - Сега ви трябват малко относително непознати.
Ком-точката на Филипакос продължаваше да вибрира неуморно, стържейки по ръба на съзнанието му.
- Откъде знаеш какво е станало тук? - попита той. - И защо си толкова заинтересувана да ни помогнеш?
Тя се намръщи.
- Нямаме време за това. Имате пет минути да отворите някой товарен отсек. След това ние сами ще си направим вход. Вие решете кое предпочитате.
Филипакос усети как устата му пресъхва.
- Не можете просто да се набутате тук със сила.
- Така ли? - попита тя.
Не блъфираше - виждаше го в очите и. А кораби като нейния имаха адаптивни устройства за скачване, необходими поради широкия диапазон от различни модели на кораби, с които евентуално можеше да осъ-ществята размяна на персонал и ресурси.
Но не би могла да влезе насила без да среже входния люк на отсека, което по време на процеса щеше да повреди за дълго дока. А без работещ отсек за доставки, колонистите щяха да са принудени да разчитат на аварийния док за получаване поне на базови средства за оцеляване - едно крайно неприемливо състояние.
Защото в случай, че аварийното се повредеше, нямаше да могат да напуснат Куполите при възникнала необходимост. И макар че на тях не им се беше случвало, поне една от другите куполни колонии беше изпитала тази неприятна ситуация.
Нито пък можеха да се надяват Земята да изпрати екип, който да ремонтира повредата. Имаха късмета, че въобще получават хранителни доставки от време на време.
„ Освен това “ - помисли си Филипакос, - „ не се знае кога ще се спрат тези хора.“ Възможно беше докато преследваха целта си да нарушат цялостта на някой от куполите, принуждавайки по този начин ко-лонистите да го изолират и затворят - при което рискуваха да загубят ценната флора, която расте в него.
Искаше му се колонията да беше построена с оглед защита от нападатели. За нещастие, архитектите и не бяха очаквали мястото да се превърне в мишена за набези. Вътре имаше единствено растения в крайна сметка, а много малко от тях имаха някаква стойност на черния пазар.
- Четири минути и тридесет секунди - каза жената.
- Какво ще правиш? - прошушна Анджи.
„Какво, наистина?“ - зачуди се той.
Едва не каза на лидера на товарния кораб да отиде по дяволите. Думите бяха на върха на езика му, пълни с гняв. След това видя как текстово съобщение се появи в горния десен ъгъл на екрана - беше от Коуди.
„Господи “ - помисли си той.
Инстинктите на Рипли и подсказваха, че ще се наложи да си проправи сама път към вътрешността на колонията. След това видя как ботаникът пребледня, като че беше видял или чул нещо прекалено ужасно и екранът и изгасна.
- Отряза ни - каза Кал.
Рипли се обърна към нея.
- Звучиш изненадана.
- Как може да са толкова глупави?
- През цялото време е така - отговори и Рипли.
Винаги се намираха хора, които смятаха, че могат
да надбягат извънземните. Или да ги надхитрят. Или да се изправят лице в лице с тях, ако имаха достатъчно
огнестрелно оръжие и смелост.
Уейланд-Ютани бяха вярвали, че могат да опитомят енцефалоподите. Бяха мислили, че могат да обучат извънземните като свои домашни любимци-убийци. Седни. Дай лапа. Убий. Но след време Уейланд-Ютани разбраха грешката си.