И тези колонисти щяха да я разберат, ако Рипли им оставеше тази възможност - което нямаше да направи. Не беше дошла чак до тук, за да ги остави да умрат.
- Почакай малко - каза Кал, а златистият блясък на монитора пред нея се отразяваше в лицето и.
- Какво? - попита Рипли. Ултиматум, може би? Това щеше да е забавно.
- Ела да погледнеш - каза Кал.
Рипли надникна.
Данните на екрана на Кал показваха, че им е даден достъп до отсека за доставки на колонията.
- Я, виж ти - каза Рипли. - Може и да не са толкова глупави, в края на краищата.
- Чудя се какво ги е накарало да променят решението си - каза Кал.
- Какво значение има? - попита Рипли. - Важното е, че сме вътре.
- Това не е на добре - каза Шепърд, поглеждайки в екрана си.
Филипакос не отвърна. Явно беше прекалено шокиран от случилото се с Пандор, прекалено наскърбен и разбит емоционално, за да реагира.
Не беше от това, че Пандор беше мъртъв. А начинът, по който беше умрял - нещо беше пробило гръдния му кош, точно както беше казала жената от кораба-превозвач.
- От типа гледки е, които остават за цял живот - беше му казала. Без съмнение щеше да остане у Коуди и Хендрикс за дълго време.
Шепърд също беше вцепенен. Пандор му беше колега, съсед и приятел. Но вече не можеше нищо да направи за него. Отговорностите му в момента се състояха в това да се грижи за останалите - задача, която изведнъж беше станала сложна.
- Какво има, Шеп? - попита най-сетне Филипакос.
Офицерът впери поглед в него.
- Входният люк към отсека за доставки е затворен и не иска да се отвори.
- Какво искаш да кажеш? - каза Филипакос, постепенно осъзнавайки важността на ситуацията.
- Не реагира - което значи, че хората от товарния кораб не могат да влязат.
Филипакос направи видимо усилие да се стегне.
- Все пак можем да я отворим ръчно, нали?
- Може би - отвърна Шепърд. - Няма как да разберем без да отидем на място. Но, за да го направим, трябва да прекосим Куполи Две, Три и Четири, а ако онова извънземно е дори една десета толкова опасно, колкото го описа жената от кораба...
Филипакос трепна.
- Каква е алтернативата?
- Аварийното - каза Шепърд. - Но това е дори по-далече.
- Свържи ме с кораба - каза управителя. - Трябва да им кажа, че имаме проблем.
Но се оказа, че са в по-дълбока дупка, отколкото Шепърд си мислеше. Защото, когато се опита да се свърже, установи, че системата по комуникациите не работи.
- Това няма да ти хареса - каза на Филипакос и докладва детайлите.
Администраторът се смъкна върху стола си.
- Значи, освен че не можем да отворим люка на отсека, също така не можем и да съобщим на приятелите си отвън, че имаме проблем.
- Нещо такова - каза Шепърд.
- Доста странно съвпадение - отбеляза Филипакос. Шепърд мислеше същото. Явно някой се опитваше
да попречи на колонистите да им бъде помогнато отвън. Първият въпрос, на който трябваше да бъде отговорено, беше кой.
Вторият беше защо.
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
Филипакос огледа лицата на колегите си. Явно бяха усетили безспокойството му, защото го виждаше отразено в очите им.
- Какво, по дяволите, става? - попита настоятелно Сайго.
- Аз също бих искал да знам - каза Коуди, макар и с по-спокоен глас.
Сърцето на Филипакос се сви. „Как да им кажа? Самият аз едва го вярвам.“
Реши, че няма смисъл да отлага.
- Илайджа е мъртъв.
- Господи - ахна Гоголак, а ръката и се качи пред устата като уплашена птица. - Как?
- Изглежда - продължи Филипакос, борейки се с всяка дума - нещото на лицето на Илайджа е имало някаква цел в крайна сметка - да вмъкне ембрион на извънземна форма на живот в коремната му кухина.
- Какво...? - каза Сайго, а цветът се изцеди от лицето му.
- Това е лудост - каза Гоголак.
Филипакос кимна.
- Знам.
- Видяхме нещо при сканирането - отбеляза Анджи
с треперещ глас, - но не знаехме какво е.
- Когато извънземното се е развило достатъчно -продължи Филипакос, - е пробило гръдния кош на Илайджа, убивайки го на място. За нещастие, Коуди и Хендрикс са очевидци.
- Беше точно толкова ужасяващо, колкото звучи -каза Коуди на останалите.
- Е, къде е? - попита Гоголак. - Извънземното, имам предвид.
- Някъде в Купол Четири - отвърна Коуди.
- Не е задължително - отбеляза Хендрикс, привличайки вниманието на колегите си. - Вратите са настроени да пропускат Рекс, нали? Извънземното също може да минава през тях.