- Мамка му - каза Сайго, а очите му се разшириха, докато обмисляше казаното, - тя е права.
- Значи това нещо може да е навсякъде? - попита Гоголак.
- Общо взето - потвърди Шепърд.
- Колко точно е опасно? - попита Гоголак.
- Пробило е проклетия гръден кош на Пандор! -кресна Сайго, пръскайки слюнка.
Гоголак се втренчи в него.
- Имах предвид за нас.
- Изключително опасно - отговори и Шепърд. Обърна поглед към Филипакос. - Или поне така ни беше казано.
Сайго ги погледна.
- От кого?
- Добър въпрос - каза Филипакос.
Гоголак го погледна накриво.
- Ако се опитваш да ни успокоиш, Фил, не става така.
- Точно преди Илайджа да умре - каза Филипакос, - един кораб-превозвач се свърза с нас. Техният капитан изглежда знаеше за тези същества. Предупреди ни какво ще стане с Илайджа, но беше прекалено късно.
- Чакай малко - каза Сайго. - Разчитаме на някакъв си превозвач, за да получим информация?
- Имаш ли по-добра идея? - попита Шепърд.
- Да, по дяволите - каза Сайго. - Свържете се с военните. Или Правителството. Някой все някога се е натъквал на тези неща.
- За нещастие - каза Филипакос, приемайки неприятната мисъл, че отново е носителят на лоши вести, -комуникационната ни система не работи. Не можем да се свържем дори с превозвача.
- Супер - каза Сайго.
- И какво ще правим сега? - попита Коуди. - Не можем просто да си стоим в контролния център до края на живота си.
- Трябва да намерим нещото - каза Гоголак, - и да го убием. Какъв друг избор имаме?
- Шепърд има шокова пушка - опита се да помогне Хендрикс.
„Вярно “ - помисли си Филипакос. Това беше единственото оръжие на колонията. Допреди час беше изглеждало ненужно.
- Може да пробвам - каза Шепърд. - Трудната част ще е да го намеря.
- Има само дванадесет купола - каза Сайго. - Все в един ще да е.
- Много ти благодаря - каза Шепърд.
- Може би ти би искал да го придружиш? - предложи Коуди. - След като си такъв експерт относно плана на колонията.
Сайго се изчерви.
- Не съм аз офицерът по безопасността, нали?
Филипакос вдигна ръце, за да въдвори мир.
- Стига. Всички сме изнервени, но все пак трябва да мислим с главите си. - Обърна се към Шепърд. -Ако се налага, можем да заловим онова. Но първо искам да установя контакт с кораба-превозвач. Ако трябва да се лови нещо, онези хора вероятно ще го направят по-добре от нас.
Шепърд кимна.
- Има логика.
Филипакос знаеше, че офицерът е нетърпелив да тръгне на лов за онова нещо. Но работата му го задължаваше да се обръща към по-висшестоящия по чин, когато това бе възможно.
- Ей - каза Хендрикс, - къде е Бенедикт?
Стомахът на Филипакос се сви.
- Все още не е отговорил.
Спогледаха се.
- Това не значи, че не е тръгнал насам - отбеляза Коуди с надежда.
Филипакос се намръщи. Наистина беше възможно Бенедикт да беше тръгнал насам, но все още да не беше стигнал. Но по-вероятно да беше заспал някъде, без да знае, че опасно същество се скита из куполите.
- Аз ще го намеря - каза Шепърд отговорно.
Мисълта, че приятелят му може да е в опасност,
разкъсваше Филипакос. Въпреки това вече беше решил.
- Придържаме се към плана - каза на Шепърд. -Нека се опитаме първо да оправим комуникационната система.
Анджи го погледна одобрително. За първи път баща и не беше обърнал специално внимание на Бенедикт.
Филипакос се надяваше да не съжалява за това по-късно.
Рипли се върна от товарното помещение смръщена. Симони и останалите ясно виждаха това - освен Болеро, която беше извикала Рипли в пилотската кабина преди няколко минути.
- Не изглеждаш щастлива - отбеляза Врайс.
- Не съм - каза Рипли. - Люкът към отсека за доставки е затворен отново. Освен това изгубихме контакт с колонията.
Симони видя, че Джонър прави гримаса.
- Шегуваш се, по дяволите. Мислех, че вече са ре-шили.
- Може после да са решили друго - каза Врайс.
Кал поклати глава.
- Нещо намирисва. - Хвърли поглед към Джонър. - И без остроумни забележчици, моля.
Джонър вдигна ръце.
- Казах ли нещо?
- Мислите ли, че Локи са го направили? - обърна се Рама към Кал.
Кал сви рамене.
- Иначе е прекалено голямо съвпадение.
- Най-големият проблем в случая е - каза Врайс, -че не можем да влезем в колонията.
- Значи са прецакани - заключи Джонър.
- Никой не е прецакан - настоя Кал, - докато сме тук и можем да направим нещо по въпроса.
Джонър завъртя очи.
- Както кажеш, момиченце. Само не ми се цупи.
Рама поглади брадичката си.
- Значи трябва да се доберем до тях без достъп през