товарен отсек.
Врайс се обърна към Рипли.
- Какъв е планът?
Симони вече беше свикнал на начина на работа на екипажа и не беше изненадан. Всеки член беше изобретателен по собствен начин, но Рипли без съмнение беше най-изобретателната.
Тя се загледа намръщена в космоса за момент, след което отиде до стената и натисна бутона за връзка с Болеро.
- Много ли е трудно да си пробием сами път навътре към някой купол?
Болеро обмисли въпроса за момент.
- Не особено. Но е повече от вероятно да се задейства автоматична защитна система, която да затвори достъпа до останалите куполи.
Джонър направи физиономия, за да покаже, че не е впечатлен.
- Нека. Кал може да се оправи с ключалките.
Симони си спомни, че Кал имаше талант в тази област. Не беше ли точно тя, която беше успяла да ги измъкне от Византия?
- Би ми отнело известно време - каза Кал, охлаждайки ентусиазма на Джонър. - А и всеки път, когато минаваме от един купол към други, ще унищожаваме средата вътре - включително тази в контролния център.
Рама присви очи.
- Няма проблем. Няма нужда да разбиваме купола. Можем просто да си срежем вход в него.
- А какво ще използваме, за да запушим дупката после? - настоя Джонър. - Задникът на Врайс?
- Или твоето лице - щракна със зъби Врайс в отговор.
Рама въздъхна.
- Приближаваме до него все едно е люк към док, създадаваме херметизиран проход чрез модула за скачване, отваряме въздушния шлюз на кораба, срязваме си вход и влизаме вътре. А корабът остава там, докато не се върнем с това, за което сме дошли.
- Говориш така - изхихика се Джонър, - все едно има някакъв шанс да слезеш там долу с нас.
Рама не захапа примамката. Просто погледна към Рипли.
- Да започваме - каза тя.
- Тя полудяла ли е? - попита Сайго, изразявайки гласно мислите на почти всички в контролния център.
Освен тези на Шепърд.
Той поклати глава докато гледаше в монитора, който показваше външната охранителна система на колонията. Комуникациите бяха извън строя, независимо от опитите на офицера по безопасността да ги пренасочи, но поне външната сигурност все още работеше.
- Всъщност - каза Шепърд, гледайки странната гледка на кацналия върху Купол Седем товарен кораб
- въобще не е полудяла. Знае точно какво прави.
- И какво е то? - попита Коуди.
- Приготвя се да пробие купола - обясни Шепърд,
- и да спусне част от хората си вътре. Което значи, че съвсем скоро ще ги видим.
Ако казваха истината за това защо искаха да влязат в куполите. И ако извънземното, което беше излязло от Пандор, не се добереше до тях първо.
- А какво ще стане с екземплярите в купола? - попита Анджи.
Шепърд я погледна.
- Забрави за тях.
Преди години, това нямаше да го притеснява толкова много. Това бяха просто растения, все пак. Но тъй като беше работил с Филипакос и другите, усещаше мъката им.
- Трябва да има някакъв начин да ги спасим - каза Гоголак.
Шепърд се обърна към нея.
- Аз не се сещам. А ти?
Явно и тя не можа.
- Някой трябва да го каже - продължи Шепърд, - и изглежда това съм аз. Ако съществото е толкова опасно, колкото ни обясниха, може да се наложи да вземем мерки, които не ни харесват. Възможно е и други куполи да бъдат унищожени в процеса.
- Не мислиш ли, че малко прекаляваш? - попита Коуди. - Не, че искам да принизявам това, което се случи с Пандор, но това е просто едно животно. Трябва да има някакъв начин да се справим с него без да унищожим всичко, за което сме работили.
- Никой тук не е работил толкова, колкото аз - каза Филипакос, а гласът му беше тих, но твърд. - Никой друг не е дал толкова много от себе си на тези куполи. Но бих ги пожертвал до един, стига това да помогне на човешко същество да не умре.
Това ефективно приключи спора и то по начин, който Шепърд одобряваше. Имаше си причина за това, че той и Филипакос винаги се бяха разбирали.
- Знаете ли - неочаквано се обади Хендрикс, -Купол Седем винаги ми е бил любим.
Шепърд не знаеше какво да отговори на това -никой от тях не знаеше. Чувствайки се безпомощен, продължи да гледа монитора съсредоточено.
Кал натисна едно копче на интеркома и попита:
- Как се справяте там горе?
- Ще ти кажа след секунда - отговори Болеро, а гласът и ехтеше в товарното на Бети.
Обикновено тя просто би приближила Бети до мястото, на което щеше да акостира. В този случай нямаше тази възможност. Трябваше да заеме трудна позиция, състояща се в това задната част на кораба да седи на върха на купола, с нос, сочещ в обратната посока - изглеждаше като птица, която снасяше гигантско яйце.
- Готово - каза Болеро, с нотка на задоволство в гласа. - Вече можете да отворите вратите, когато си поискате.