Кал погледна към Рипли, която - с помощта на Джонър - беше свалила част от веригите за поддръжка, които обикновено висяха от тавана, и ги беше свързала една с друга. Само най-задната беше оставена да виси от здравата структура на товарното, действайки като котва.
- Отваряй - каза Рипли.
Кал можеше да отиде до контролното табло в задния край на товарното и да изпълни заповедта. Но Врайс имаше вградено в облегалката за ръка на количката си дистанционно, чрез което можеше да управлява част от действията на Бети.
С няколко бързи почуквания с пръсти, той накара вратите да се разтворят - едната потъна в жлеб в палубата, а другата се издигна в подобен такъв, намиращ се на тавана. От другата страна се намираше черната гъвкава, наподобяваща акордеон, структура, която позволяваше на Бети да се скачва с всякакви кораби, независимо от различията в моделите.
В случая, разбира се, Бети не се беше скачила с кораб, а с повърхността на купола, който изглеждаше като гигантско, немигащо око в края на акордеона.
- Как е? - попита Болеро.
- Добре - каза Кал.
Не чуваше съсъка, който би ги предупредил, че не са добре херметизирани и че губят въздух във вакуума. В такъв случай щеше да затвори вратите и да помоли Болеро да опита отново.
Само в случай, че свързването беше наистина лошо изпълнено, щяха да имат сериозен проблем. „ Е, какво толкова“ - помисли си тя. „Може и да е забавно малко по малко да бъдеш изсмукан в космоса.“
Точно това се беше случило с човеко-извънземния хибрид на Орига. Кал все още можеше да види самотното, предадено изражение на лицето му, докато биваше издърпвано извън кораба от вакуума.
Пищеше нещо, звучащо доста като „Мама...“ А Рипли, която беше причината за унищожаването му по този начин, можеше единствено да го гледа - носейки вината, че е убила нещо, което и се е доверявало.
Чувайки стърженето на разтваряща се врата, Кал се обърна назад и видя Джонър, Краке, Рама и Симони да влизат в товарното един след друг.
Междувременно Врайс беше измъкнал луксозната си горелка Уол-Март 2000 от специалното и място, намиращо се отстрани на количката, и настройваше необходимия размер и интензивност на пламъка. Той беше ползвал горелката единствено за поправки досега, но тя имаше и други възможности.
Малкият мъж се придвижи към леко извитата повърхност на купола, след което запали горелката, в резултат на което от върха и излезе нажежен червен лъч, широк по-малко от сантиметър и дълъг колкото двадесет.
- И така, да почваме - каза.
Повърхността на купола съскаше и цвъртеше, съпротивлявайки се. На Врайс му отне почти минута да пробие подсилената сплав от пластмаси, създавайки миризлив, черен стълб пушек по време на процеса. След това придвижи лъча наляво, превръщайки дупката, която беше направил, в разрез, дълъг около метър.
- Няма ли начин да се ускори това? - попита Джонър.
- Защо? - попита Врайс, обърсвайки капка пот, която се беше стекла в очите му. - Някъде другаде ли имаш да ходиш?
- Да - каза Джонър. - Имам среща с майка ти.
Малкият мъж се изкиска и започна да реже прорез
надолу.
- Провери си джобовете, като приключите. Мама разпознаваше глупаците още от миля разстояние.
Рипли не каза нищо. Просто стоеше и гледаше от сенките - хищник, чакащ плячката си.
Кал, за разлика от нея, се взираше отвъд горелката и пушещия и разрез в кичестия зелен свят, намиращ се в купола, който беше ориентиран под деветдесет-гра-дусов ъгъл спрямо нея и другите от екипажа. Беше странно чувство да гледа право напред в нещо, което всъщност се пада точно под нея.
Спускането в него щеше да е още по-странно.
Зачуди се в кой точно момент гравитационното поле на кораба отстъпваше на това на купола - в кой момент напред изведнъж щеше да стане надолу.
Най-сетне Врайс започна последния си прорез -вертикален, който щеше да свърши в точката, в която беше започнал. Изглеждаше като да му отнема повече време, може би защото имаше определена цел.
Кал се изкушаваше да попита същото, което Джонър беше попитал преди малко относно забързването на процеса. В крайна сметка, колкото повече време прекараха тук, толкова повече време имаше извънземното да се развие.
Но все пак куполът беше направен от изключително силен материал, иначе нямаше да може да издържи на огромното напрежение, породено от разликите в налягането между затворената в него атмосфера и вакуума отвъд. Единствено благодарение на уменията на Врайс шяха да успеят да се вмъкнат вътре.