- Готово - каза той, като деактивира горелката и я върна в стола. - Вътре сме.
Краке се приближи с вакуумна дръжка в ръка и я закрепи върху купола в средата между разрезите на Врайс. След това запъна крака и се напъна, издърпвайки със звук на стържеща пластмаса квадрат с широчина един метър от повърхността на купола.
Кал веднага усети топъл полъх от влажен въздух върху лицето си, изпълнен с букет от аромати на диви растения. Ако някога беше помирисвала нещо подобно през живота си, отдавна го беше забравила.
- Това място смърди - каза Джонър.
- За теб - каза Врайс, - всичко смърди.
Докато двамата си разменяха реплики, Краке пренесе парчето от купола в другия край на товарното и го остави в един неизползван ъгъл. Явно не беше толкова тежко, колкото изглеждаше. А беше удържало безвъздушната нощ на космоса десетилетия наред.
„Вече не правят нещата както преди“ - помисли си Кал.
През това време Рипли беше изтеглила края на удължената верига до пробива. Навивайки я на кълбо, тя се засили и я хвърли през дупката, която Врайс беше направил.
Веригата се изви във въздуха докато не стигна до гравитационното поле на купола. Тогава се изви на дясно и падна тежко, както би се случило с всяка верига при пускането и от значителна височина, докато не изчезна в гъстия балдахин на джунглата и - ако бяха преценили правилно разстоянието - се нави на земята отдолу, намираща се извън погледа им.
Резултатът беше, че едната част от веригата слизаше от тавана на товарното почти право надолу до отворът в купола, а другата вървеше перпендикулярно на първата от отвора до пода на джунглата.
Кал се вгледа в закачения за Бети край на веригата. Изглеждаше като да се държи добре - важно условие, като се има предвид какво щяха да предприемат.
Разбира се, Рипли тръгна първа. Тя беше най-силната измежду тях, с най-изострени чувства и най-много опит, когато ставаше дума за пришълците.
„Три добри причини “ - помисли си Кал.
Всъщност Рипли би могла да се справи със слизането и без веригата, но щеше да се удари в множество клони докато падаше, а не искаше да стига до повърхността долу неподготвена.
Затова се хвана за веригата, уви крака около нея и се спусна през отвора. Веднъж преминала в купола, продължи да се хлъзга, но под различен ъгъл спрямо наблюдаващите я от кораба.
Преди да стигне до половината, Джонър я последва по веригата. Точно след като премина отвора, обърна глава към Кал и останалите:
- Диво.
След което продължи спускането си.
Кал беше трета. Макар че Рипли и Джонър караха спускането да изглежда лесно, андроидът откри, че не е така - беше и трудно да се захване за веригата и с крака, и с ръце.
Въпреки това стигна до върховете на дърветата без проблеми. Погледна нагоре към Бети - черно петно като че не на място в звездното небе. Закриваше слънцето, хвърляйки плътна тъмна сянка върху околността.
Краке преминаваше през отвора, осигурявайки тила. След като Кал видя, че се спуска без проблеми, тя продължи надолу през балдахина от листа.
Беше тъмно долу, неочаквано тъмно. Което беше логично, взимайки предвид, че клоните около нея бяха обилно покрити с листа, толкова гъсто едно до друго, че скриваха от поглед всичко наоколо.
Кал продължи надолу, игнорирайки ги. И след интервал от време, който и се стори прекалено дълъг, тя се появи откъм долната част на листака. Другите двама я чакаха на горския под, а краят на веригата се намираше навит между тях.
Нямаше и следа от пришълеца. Не, че беше очаквала да има. „ Обикновено не ги виждаш “ - мислеше си тя, - „ докато не е станало прекалено късно.“
- Време беше - каза Джонър. Оглеждаше се наоколо, а пушката му беше в готовност да бъде извадена
при първи признак на беда.
- Съжалявам - каза Кал. - Поспрях се да разгледам наоколо. Не съм виждала дървета откак напуснах Земята.
Той изгрухтя.
- Все едно ме интересува.
Рипли не каза нищо. Не се оглеждаше. Просто си стоеше там, със съвсем леко присвити очи, а острите и като бръснач сетива бяха напрегнати до краен предел.
Мирисът на диви цветя и цъфнали дървета беше още по-силен. Кал получи възможност да го усети, докато измъкваше оръжието си от кобура, намиращ се на гърба и, чакайки Краке.
Той се появи след няколко секунди, тих както винаги, и премина последните няколко метра със скок. В момента, в който петите му удариха в земята, Рипли махна с ръка:
- Да вървим.
Кал я последва без коментар, нащрек като приятелите си. Но едновременно с търсенето на следи от извънземното, тя се наслаждаваше на красотата на мястото.