Под почти всеки екран имаше компютърно табло. Само на едно от тях имаше човек в момента. Другите колонисти - три жени и двама мъже - стояха в групичка в частта на помещението, разположена срещуположно на рампата.
Всичките пет посрещнаха Рипли със същата странна смесица от облекчение и тревога. Изглежда не и вярваха, дори след като им беше показала, че знае за какво говори.
- Надявам се сте сложили предпазителите на тези инжектори - каза мъжът на компютърното табло, здрав индивид с кафявото яке на офицер по безопасността, чието име беше избродирано от едната страна на дрехата му.
Шепърд. Подходящо име за някой начело на охраната. Особено, когато ставаше дума за толкова безпомощно стадо.
- Нямат предпазители - каза Рипли, което беше истината. Краке ги беше направил така.
Шепърд изглеждаше скептичен. Въпреки това не той беше важният в групата. Нито пък Филипакос. Колонистът, който Рипли искаше да намери, беше този, в когото растеше ембрионът - този, който скоро щеше да даде живот на чудовище.
Душейки въздуха, тя се опита да разбере кой от тях беше. Но не усещаше миризмата. Това означаваше, че заразеният беше някъде другаде.
- Онзи, за когото се беше прикачила паяковидното
нещо - къде е? - настоя да разбере тя.
- Мъртъв е - отвърна Филипакос.
Това беше истината. Рипли го разбра веднага.
- Преди колко време? - попита.
- Горе-долу от момента, в който се свързахте с нас - отвърна той.
Един от другите мъже пристъпи напред. Беше слаб, оплешивяващ, с остри черти и също такъв глас.
- Ще го заловите - каза той, - нали?
Рипли поклати глава.
- Няма такъв шанс.
Мъжът с острите черти се обърна към Филипакос.
- Ти не каза ли, че ще ни отърват от онова?
- Не разбирате - каза Рипли. - Ако някой тук е ловецът, това е извънземното. Най-доброто, което можем да направим, е да се опитаме да избягаме и да останем цели. В момента то още е в процес на достигане на зрялост. Ако побързаме, ще успеем да се махнем от тук живи.
- Искаш да кажеш да си тръгнем? - каза една от жените - здравенячка с късо подстригана пясъчно-руса коса. - Просто така? Знаете ли колко време вече живеем тук?
Рипли я погледна.
- Знам колко ще живеете, ако извънземното ви докопа. Това не е някакъв проблем с вредители. Става дума за нещо по-смъртоносно от който и да е хищник, който някога сте си представяли.
Можеше да рецитира оценката на Аш за вида дума по дума. Беше отпечатано в мозъка и както всички останали спомени на предшественичката и.
- Пришълецът е перфектен организъм - идеално структуриран, хитър, агресивен в същността си. С вашите ограничени възможности нямате никакъв шанс срещу него. Освен това - добави тя, - те са избивали цели проклети колонии, много по-големи от тази.
- Защо никога не съм чувала за тези колонии? - попита жената с пясъчнорусата коса. - Защо не са ни предупредили?
- Защото - каза Рипли, сериозна както винаги, -има хора, които не искат да знаете. Но този разговор ще трябва да почака. Първо трябва да ви изведем от тук.
- Това е нашият дом - обясни Филипакос. - Не можем просто да го изоставим, без да огледаме всяка възможна алтернатива.
- Вече сте го направили - каза Джонър, който беше успял да замълчи до сега, - просто още не го осъзнавате.
- Чакайте малко - каза Шепърд, който не беше сплашен от мускулестия Джонър. - Доктор Филипакос повдигна основателен въпрос.
- Доктор Филипакос може да ми цуне косматия задник - каза Джонър. - Не сме дошли тук, за да ви държим за ръчичка. Дойдохме, за да ви евакуираме, затова сме...
Рипли го прекъсна с жест.
- Това, което Джонър казва, е - преведе тя, - че не сте в позиция да обсъждате алтернативи. Трябва да си тръгнете сега.
Офицерът по безопасността тръгна да протестира, но Филипакос вдигна ръка.
- Спокойно, Шеп. Тези хора знаят с какво си имат работа по-добре от нас.
- Ами, ако искаме да останем? - каза четвъртият мъж, човек с тъмна кожа и още по-тъмна коса.
Филипакос се обърна към него.
- Вече реших, че ще си тръгнем, Коуди.
- Ти си решил - каза мургавият, - но попита ли ни нас? - Огледа стаята. - Това е нашият дом. Може би си струва да рискуваме за него.
- Точно това си мислех и аз - каза жената с пясъчната коса.
Рипли усети, че изпитва желание да им каже да се оправят сами. Но не можеше да ги остави тук. Не и когато пришълците се нуждаеха от тела-приемници, а човешките същества се бяха доказали като годни такива.
- Вижте - каза тя - това, което се е случило с колегата ви, не е инцидент. Предназначено е било да се случи. И ще се случи отново, по един или друг начин, ако се опитате да останете.