Погледна ги един по един.
- Някои от вас сигурно са видели какво е станало с него. Агонията, която е изпитал. Начинът, по който съществото е пробило гръдния му кош.
Една от жените трепна. Беше с тъмна коса, вдигната на опашка и светли очи.
- Евакуираме ви от тук - каза Рипли, без да оставя място за спорове. - Това е единственият избор, който има смисъл.
- Точно моите мисли - каза Филипакос. След което изведнъж се сети нещо.
- Мамка му стара.
Рипли имаше чувството, че знае за какво. Все пак беше минавала по този път.
- Кой липсва?
- Бенедикт - каза Филипакос. Изглеждаше загри-жен и раздразнен едновременно. - Не отговаря на повикванията ми, вероятно е заспал.
- Заспал? - повтори Джонър с нотка на присмех в гласа.
- Така прави - каза администраторът, като не изглеждаше ни най-малко щастлив от този факт.
- Аз ще го намеря - каза Шепърд, ставайки от стола си и тръгна към рампата.
Докато минаваше покрай Рипли, тя хвана ръката му.
- Не си прави труда. Няма да го намериш.
Офицерът по безопасността издърпа ръката си с
презрително изражение на лицето.
- Съжалявам, че трябва да ти го кажа, но не ти даваш заповедите тук.
- Просто ти казвам, че приятелят ви е на кайма. По-добре се опитай да го забравиш.
Мускулите на челюстите на Шепърд изпъкнаха.
- Бенедикт е моя отговорност. Аз не изоставям хората.
Рипли усети как нещо в нея се втвърди. „Нито пък аз. Но те винаги успяват да намерят начин да умрат все пак.“
Като Нют. И Хикс. Мислеше си, че беше успяла да спаси двамата от пришълците - поне тях, ако не друг. Но те бяха загинали, когато евакуационната капсула се беше разбила на Фиорина.
Кал пристъпи напред.
- Ако тръгнеш да търсиш Бенедикт - обясни тя на Шепърд, - пришълецът ще убие и теб.
- Откъде си толкова сигурна, че съществото го е убило? - попита Филипакос.
- Не сме новаци в това - каза андроидът. - Ако искате да оцелеете, трябва да ни слушате.
Филипакос се обърна към Рипли отново и се загледа
в лицето и. След което каза с тих глас:
- Намери Бенедикт и го доведи тук, Шеп. Колкото може по-бързо.
- Тръгвам - каза Шепърд и отново тръгна към изхода.
- Не схащаш ли - сопна се Кал на Филипакос. - Ако го изпратиш навън, губиш и него.
Администраторът изглеждаше разкъсан от съмнения, но каза:
- Ще трябва да поемем този риск.
Рипли въздъхна. Защо хората винаги държаха да се научат по трудния начин?
- Отиди с него - каза тя на Кал.
Кал и хвърли поглед, като че ли казваше: „Защо аз?“
„ Защото си по-издръжлива от другите и защото и друг път си се изправяла срещу пришълец.“ Освен това Рипли имаше нещо друго наум за себе си и Джонър.
- Тръгвай - каза тя на Кал.
- Тръгвам - отвърна спътничката и с неохота. След което последва Шепърд навън от контролния център.
- Не разбирам - каза най-дребният измежду ботаниците, жена, която изглеждаше по-скоро като момиче, отколкото като възрастен. - Ако тази извънземна форма на живот е толкова опасна за Шепърд, защо не е прекалено опасна за приятелката ви?
Джонър се разсмя. Беше грозен звук, дори за тези, които бяха свикнали с него.
- Кал е по-силна, отколкото изглежда.
- Междувременно - каза Рипли, - трябва да ви евакуираме, а някои от вас няма да успеят да се покачат по веригата, която сме спуснали. Има ли друг начин,
освен през отсека за доставки?
Филипакос кимна.
- Има резервен товарен отсек. До колкото знам, все още работи. Но е в другия край на колонията, в далечната част на Купол Шестнадесети.
Рипли обмисли информацията.
- С какви превозни средства разполагате тук?
- Наричаме ги брички - каза Филипакос. - Всъщност са захранвани със слънчеви батерии всъдеходи Уол-Март. Не са особено бързи, но стават за работа в нашите условия.
- Къде са? - попита тя.
- Паркирани са навън - каза Коуди. - В един от тях все още се намира окървавеното тяло на Пандор.
Филипакос изпусна въздишка.
- Бедният Илайджа.
- Добре - каза Рипли. - Краке ще остане тук в случай, че пришълецът се промъкне някак вътре.
- Какво? - каза мъжът с острите черти. - Как може да постигне това? Всичко е заключено.
Рипли го игнорира.
- Кал и Шепърд ще вземат ли бричка? - попита тя Филипакос.
Ботаникът кимна.
- Тогава аз и Джонър ще вземем другата и ще проверим резервния отсек.
- А Пандор? - попита Коуди.
- Мисля да не идва с нас.
Симони изчака, докато не се увери, че другите бяха в пилотската кабина, заети с едно или друго. След което се върна в товарното и се доближи до точката на скачване.