Точно в този момент видя нещо лъскаво напред.
- Там - каза той, сочейки, - реката.
Всъщност беше по-скоро поток - тънък, извиващ се, пълен с камъни и нагънати корени. Това беше едно от любимите места за разходка на Бенедикт, както беше видно и от пътечката, която беше утъпкал на единия тревист, обсипан с цветя бряг.
Но за момента всичко, което Шепърд виждаше от това място, беше нещо лъскаво. Нито бряг, нито трева, нито Бенедикт.
Отклонявайки се от пътя, офицерът по безопасността тръгна напряко, така че да стигнат до реката по-скоро. В резултат от което се затътриха през безпорядък от оребрени, сърцевидни листа, преминавайки през рояци от яркоцветни насекоми.
Които изглежда не пречеха на Кал. Почти не мигаше, докато те пърхаха пред лицето и.
- Странно - каза тя. - Не ми беше хрумвало, че ще има насекоми тук. Или бриз. Или пък течаща вода. А би трябвало.
Всички тези неща бяха необходими, за да могат растенията да изпълняват биологичните си цикли. Беше нещо, което Филипакос му беше обяснил, когато Шепърд за първи път беше стъпил в Куполите. Червеи, пчели, каквото още се сетеше. Всичко с изключение на вредителите.
Трудната част беше да затворят дупките в хранителната верига, защото не можеха да възпроизведат средата изцяло. Но с помощта на малко генетично инженерство бяха успели.
Разбира се, това се беше случило, когато Куполите все още бяха нечий проект-любимец и всички ахкаха при идеята за тях. Сега беше трудно да се сдобият с храна, камо ли с пратки с тестови насекоми.
Накрая стигнаха реката. Шепърд погледна нагоре и надолу по потока, прикривайки очите си от отразената слънчева светлина с ръка. Виждаше брега, на който Бенедикт обичаше най-много да спи, но самият него го нямаше никакъв.
Това не беше причина да се притеснява. Кал определено не беше притеснена. Шепърд избърса капката пот, която течеше отстрани на лицето му. Жената изглеждаше хладна и спокойна като ноемврийско утро.
Или поне така му беше описвал баща му ноемврийското утро. Шепърд никога не го беше изпитвал, за-щото никога не беше стъпвал на Земята.
- А сега? - попита Кал.
- Има още едно място - отвърна той, - малко по-нагоре по реката.
И трето в съседния купол. Но Шепърд не беше толкова убеден за останалите две места.
„Ами, ако проверим всичките и пак не успеем да го открием?“ - запита се. Отказвайки да мисли за това, той тръгна към следващото място.
Рипли беше запомнила кода за достъп до резервния отсек, преди да излезе от контролния център. В момента го прилагаше, цифра след цифра, върху чувствителния на допир екран, вграден в металната рамка на вратата към отсека.
Зачака.
След няколко секунди стана ясно, че вратите нямаше да се отворят. Рипли повтори кода, малко по-бавно този път, но резултатът беше същият.
- Какво става, по дяволите? - попита Джонър.
Стоеше с гръб към Рипли, с инжектор, насочен към
частта от джунглата, от която бяха дошли. Въпреки
това по тишината разбираше, че никакви врати не се плъзгаха.
Рипли се намръщи и извади ком-точката си, за да се свърже с Краке. Вече беше натиснала бутона, който отваряше връзката, и точно щеше да започне да говори, когато чу стържещ звук.
Обърна се и видя, че крилата на вратата са започнали да се отдръпват. По-добре късно, отколкото никога. От другата страна се виждаше товарен отсек, макар и малък, в който имаше единствено няколко контейнера, скупчени до една от стените му.
- Е - каза Джонър, - така е по-добре.
Рипли влезе вътре с вдигната в готовност пушка. Не очакваше да има нещо вътре, което да изисква стрелба, отчитайки факта, че вратата е била затворена през последните няколко седмици - или поне така беше казал Филипакос. Въпреки това беше свикнала да не приема такива неща за даденост.
Както беше направила на Ностромо, когато се качи на евакуационната капсула. Едва по-късно, когато Ностромо вече беше експлодирал и спасителен екип беше тръгнал по следите и, тя разбра, че си има компания под формата на пришълец-натрапник.
Нямаше начин да направи тази грешка втори път. Огледа товарния док внимателно от горе до долу, преди да каже на Джонър да я последва.
След като той влезе, вратата се затвори зад тях, оставяйки ги осветени от хладна, мътна светлина. Но дори тогава Рипли не се отпусна.
- Провери статуса на контролния панел - каза тя, държейки инжектора си в ръце.
Джонър отиде до контролния панел, остави пушката си на пода и натисна проверка на статуса. Панелът
изведнъж светна, показвайки рутинна диагностика.