Намери контролното табло, което управляваше вратите - обикновена квадратна кутия, намираща се на равнището на гърдите, издадена на няколко сантиметра от стената. Кал снижи пушката си и изстреля заряд. Когато той удари таблото, то започна да изпуска малки мълнии.
Достатъчно, за да прекъсне веригата. Или поне така се надяваше тя.
Докато бричката продължаваше по коридора, вратите пред тях започнаха да се разтварят. Но тези зад тях бяха ключовите. Кал ги гледаше, настоявайки да останат затворени.
И останаха.
Но не и без съпротивление. Коридорът се изпълни с какафония от удари, звучащи все едно някой биеше по гигантски барабан, и за момент Кал се зачуди дали дебелата сантиметри преграда ще удържи.
Когато стигнаха до края на коридора, пришълецът все още не беше успял да влезе. „ Успяхме “ - помисли си Кал, а вълна на облекчение премина през нея.
Но не бяхауспяли за постоянно.
Пришълецът щеше да се обърне и да си проправи път през другите куполи. А колонистите нямаше да имат идея къде е, когато тръгнеха за резервния отсек.
„ Рипли няма да е щастлива “ - помисли си Кал.
- Добре ли си? - попита я Шепърд, когато напуснаха коридора и тръгнаха през някаква борова гора.
- Просто карай - отвърна тя и извади ком-точката си, опитвайки се да игнорира обемистата найлонова торба до себе си.
ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА
Анджи огледа червено-черната графика на компютърния екран.
- Това ли е то?
- Това е - отвърна баща и с нотка на триумф в гласа.
Бяха прекарали последните двадесет минути в ровене из множеството програми, които бяха деинсталирали през годините. Ранни версии на някои от тях все още ползваха, а други бяха изживяли времето си. Някои пък никога не бяха полезни.
Точно тази програма не беше използвана от повече от двадесет години. Но с малко късмет Анджи можеше да успее да я възкреси.
- Намерихте ли я? - попита Сайго.
Анджи го погледна през рамо, изтърпявайки дъха му на развалено мляко.
- Така изглежда.
- Това е добре - каза Коуди. - Сега трябва да видим дали можем да установим контакт с отдалечените сензори.
Всъщност точно това беше номерът. Не бяха поддържани с десетилетия. Анджи предполагаше, че може нито един да не откликне.
Баща и беше настроил системата от топлинни сензори преди още тя да стане достатъчно голяма, че да разбере какво е това. В онези дни той беше прекалено загрижен за опасността от пожар, тъй като майка и беше загинала в един - макар и на една минна колония, отдалечена на звездна система разстояние.
След което с придобиването на опит по време на работата си в куполите, Филипакос беше открил, че е много малко вероятно в тях да започне пожар и загрижеността му беше намаляла - а системата беше изключена. До този момент.
Защото беше достатъчно чувствителна, че да засича не само горене. Можеше да регистрира топлината, отделяна от живо същество - в случая, онова, която беше се развивало в Пандор.
То ги причакваше някъде. Знаейки къде точно, щеше значително да увеличи шансовете им за оцеляване.
„Проработи, моля те“ - помисли си Анджи, чакайки сензорите да и кажат действащи ли са или не.
Изведнъж на екрана взеха да се появяват червени точки. И продължиха да се появяват, всяка една от които представляваше различен сензор в различен купол. Тя се усмихна.
- Не мога да повярвам - каза баща и.
Нито пък Анджи. Но мониторът не лъжеше. Всеки един сензор изпращаше информация за състоянието си, демонстрирайки, че работи.
- Сега да видим къде е проклетото нещо - каза баща и. Говореше за пришълеца.
Анджи разгледа отчетите на системата от единия край на Куполите до другия, търсейки синия индикатор във формата на пламъче, който трябваше да посочи концентрация на термална енергия. Но докато получаваше данните, не видя това, което мислеше, че ще види.
Филипакос изпсува сподавено.
- Какво има? - попита Гоголак.
„Това не може да е истина “ - помисли си Анджи, а стомахът и се сви на твърд, болезнен възел. Но системата изглежда функционираше перфектно.
- Е? - попита Сайго.
Анджи беше тази, която отговори.
- Рипли каза, че трябва да се притесняваме за пришълец. Един. Но според системата не е само един. Навън има цяла глутница.
Сайго я избута настрани и се вгледа в монитора, където имаше толкова много сини индикатори, че се струпваха в тълпа. И само четири от тях можеха да се дължат на Шепърд, Кал, Рипли и Джонър.