- За бога - каза Сайго, поглеждайки иззад рамо към колегите си, - копелетата са навсякъде.
- Всъщност - каза Анджи, - са около дузина, равномерно разпръснати навсякъде из Куполите.
Затова без значение откъде щяха да минат, имаше висока вероятност да пресрещнат някое от тях.
- Чакайте малко - каза Гоголак. Обърна се към Коуди, после и към Хендрикс. - Вие бяхте там, когато Пандор загина. Защо не ни казахте, че има толкова много от тях?
Коуди се намръщи.
- Хендрикс и стана лошо и отиде до храстите. Аз отидох до нея, за да видя добре ли е. - Той сви рамене. - Може и да е имало повече, преполагам. Просто аз не съм ги видял.
- Рипли каза, че ги познава - каза Хендрикс с тънък глас, пълен с болка. - Тя каза, че се е срещала с вида им и друг път. Защо не ни каза, че ще има повече от едно?
Анджи поклати глава, без да има обяснение.
- Не знам. Може би Рипли не ги познава толкова добре, колкото си мисли.
Когато Рипли влезе в контролния център с Джонър след себе си, видя повишен страх по лицата на коло-нистите. Но в крайна сметка, тя беше виновна за него, тъй като им беше казала, че ще трябва да се притесняват само за един пришълец.
А се оказа, че имаше втори.
Кал се обърна към Рипли, а синтетичните и очи бяха пълни с безспокойство. Без съмнение се беше опитвала да намали нарастващата вълна от паника.
След това Рипли видя, че безспокойството не беше само у Кал. Имаше още нещо. Нещо се беше случило в нейно отсъствие.
- Имаме си по-голям проблем, отколкото предполагахме - каза и Кал.
- По дяволите, определено си имаме - сопна се мъжът с острите черти и посочи към Рипли. - Вие определено не ни помагате чак толкова, колкото си мислите.
- Те въобще не са задължени да ни помагат - каза Филипакос, преди Рипли или някой от хората и да успее да каже нещо. - Затова нека се успокоим и да разберем какво става.
- Какво трябва да разбираме? - попита Рипли.
Жената, която изглеждаше като момиченце, се приближи към нея. За първи път Рипли забеляза приликата между Филипакос и това, което вероятно беше дъщеря му.
- Пандор не е дал живот само на едно или две извънземни - каза жената с детския си глас. - От него е излязло цяло котило. - Посочи с палец зад рамото си. - Установих местоположението им с помощта на системата от термални сензори - на всичките дванадесет.
Кал кимна.
- Проверих данните. Всичко е точно.
Рипли поклати глава, спонтанно отричайки информацията.
- Нещата не стават така.
„А тогава откъде се е взело второто?“ - запита се тя. Беше се измъчвала с този въпрос откак Кал и беше съобщила за съществуването му.
Очевидният отговор беше, че е имало второ яйце и втори приемник. Но в Куполите живееха само шепа хора. Изглеждаше малко вероятно някой да беше дал живот на пришълец, без другите да знаят за това.
- Дайте ми по-добро обяснение - каза дъщерята на Филипакос.
Едновременно раждане на няколко пришълеца...?
Това беше извън обсега на опита и знанията на Рипли. Кейн беше дал живот на едно-единствено. Както и Първис, миньорът от Орига. Оставаше тя самата.
Никога не и беше хрумвало, че е възможно да има няколко в един приемник. Но с помощта на Рен и останалите учени от Орига, „дъщерята“ на Рипли беше родила жив хибрид, пропускайки необходимостта от яйцето с грабливия паразит.
„Коя съм аз да казвам кое е възможно и кое - не?“
Освен това теорията се допълваше от анатомията на пришълеца, с който се бяха преборили. Различнен ем-брионен период, различно раждане, различен пришълец.
- Друга порода е - отговори Рипли малко неубедително, както усети.
Но от къде беше дошла? И защо никога не беше я срещала досега, след всичките си срещи с този вид в Уейланд-Ютани, военните и самите пришълци?
Рипли изгаряше от нетърпение да узнае. Но засега трябваше да се фокусира върху задачата да изведе останалите от тук.
- Няма да ви лъжа - каза тя на колонистите. - Броят пришълци навън ще има влияние върху шансовете ни за оцеляване. Но установихме, че резервният отсек функционира. Ако успеем да стигнем до него, моите хора ще ни отведат от тук.
- Какво предлагаш? - попита жената с пясъчнору-сата коса. - Да се опитаме да прекосим колонията с всички тези чудовища навън ли?
- Имаме ли избор? - попита Шепърд.
- Не и до колкото знам аз - каза Филипакос.
Рипли кимна.
- Да вървим тогава.
- Сега? - попита мъжът с острите черти.
- Сега - отговори Рипли. Погледна през един от екраните за наблюдение, който и показа отслабващата светлина в един от куполите. - Преди да е станало тъмно.