- Ела тук, момче.
Уморено, кучето отиде при нея и я остави да го вдигне.
- Отиваме на малка разходка - каза тя.
С кучето в едната ръка тя се хвана за веригата с другата. След което започна да се изкачва сантиметър по сантиметър нагоре към Бети, използвайки вътрешната част на стъпалата си като стяги, за да може да напредва.
Не беше лесно. Напрежението в ръката и рамото на Рипли беше значително. Но тя търпеше, защото само така можеше да напусне Куполите.
Малко по малко, тя се изкачваше в тъмнината през гъстия, почти непреодолим листак. Малко по малко си проправяше път през него, докато накрая се показа в ярката и постоянна звездна светлина.
Бети беше закачена на повърхността над нея, точно там, където Рипли си я спомняше. След още няколко минути щеше да е вътре в кораба, заедно с последното си тегло.
Изведнъж Рипли чу чупене на клони от дърветата и погледна надолу, виждайки нещо голямо и тъмно да пробива повърхността на листака - нещо с дълга, лъскава глава, поръбен гръб и нокти достатъчно големи, че да могат да обвият кръста и.
„Катери се “ - помисли си тя.
Под нея пришълецът се сви. „Ще скочи.“ А колкото беше голям и силен, сигурно щеше и да успее.
Така беше загинал Рама - падайки жертва на един от пришълците, докато беше висял безпомощно на веригата. Но Рипли нямаше намерение да умира по този
начин.
Или изобщо по какъвто и да било.
Държейки се само на една ръка за момент, тя уви краката си около веригата. След което отново ги стисна, зак-лещвайки единия си крак.
Това и позволяваше да пусне веригата, да свали ин-жектора от гърба си и да затъкне приклада му в рамото си.
Кучето изсумтя, без съмнение бидейки наясно с рискованата ситуация. Но не се опита да се измъкне.
- Умно момче - каза Рипли.
Тогава пришълецът скочи.
Стисвайки зъби, Рипли натисна спусъка и освободи изкуствено създадена мълния. Енергийният заряд се заби в съществото, карайки го да се извие и прога-ряйки плътта по главата и раменете му.
Но това не му попречи да хване с лапа Рипли за глезена.
Изведнъж кракът и започна да се изплъзва, теглен надолу от тежестта на пришълеца. След най-много няколко секунди щеше да изгуби захвата си и да се захлъзга надолу по веригата - или да се освободи от нещо, което също не беше опция.
Но, ако стреляше по пришълеца с шоковата пушка, зарядът щеше да засегне и нея. А тя щеше да поддаде преди извънземното.
Затова измести захвата на пушката, обърна я в ръката си и я заби в черепа на пришълеца колкото можеше по-силно. Ядосан, той я погледна с безокото си лице, а вътрешната му челюст се подаде към нея.
- Проклето да си - изръмжа Рипли през стиснатите си зъби.
След което повтори, после потрети удара. Вбесено, извънземното щракна със зъби към нея. Но тя беше прекалено бърза и се извъртя.
При което, знаейки, че едва ли ще има втори шанс, Рипли вдигна инжектора си и го стовари с всичката сила, която можеше да събере от себе си. Ударът зашемети пришълеца - достатъчно, че да изпусне захвата си и да залитне надолу по веригата.
За нещастие успя наново да се вкопчи в нея няколко метра по-надолу. И миг по-късно, с капеща от нетърпение паст, оново започна да се катери.
Рипли се усмихна.
В крайна сметка, веригата не беше метална, въпреки че на вид и усет изглеждаше такава. Беше синтетична. Не провеждаше електричество.
Обръщайки инжектора си в ръка, тя отново започна да пържи съществото със заряда си. Пришълецът се гърчеше под действието му, плътта му се овъгляваше и покриваше с мехури, но не се пускаше.
Поне не и първоначално.
Но колкото повече се бореше с горящата болка, толкова повече щети понасяше. И накрая не можеше повече. С писък на безсилие то се плъзна надолу и изцяло освободи хватката си.
Кучето изскимтя в прегръдката на Рипли.
- Да - каза тя. - Победихме го.
След което, пренебрегвайки потта, стичаща се в очите и, освободи крака си и продължи да се катери.
Болеро беше приключила с подготовките си едва преди няколко мига, когато получи съобщение от Врайс.
- Рипли почти се качи. Тя е последна.
- Ясно - каза пилотът.
Извъртайки се в седалката си, тя активира един монитор, който не използваше много често. Разделен на шест части, той показваше различни места от колонията, благодарение на устройствата, които приятелите и бяха поставили.
В крайна сметка, измъкването на колонистите беше само част от тяхната работа. Някой друг би могъл да се изкуши да влезе в Куполите, или от любопитство, или в търсене на печалба, и нямаше да очаква да се натъкне на извънземни форми на живот.
Поради което Болеро щеше да изключи тази възможност, веднага щом получеше заповедта.