Без да сваля телефона от ухото си, тя допира розовите нокти на свободната си ръка до ревера ми и съвсем леко ме побутва. Продължава да говори:
— Какъв е проблемът? Защо не живеят там?
Ако съдя по ръката й от толкова близо, трябва да е около четирийсетте. Все пак изглежда твърде млада за тази препарирана кожа, която минава за красива при жените над определена възраст и определен доход. Кожата й вече е олющена, оскубана, остъргана, изварена и обработена като стара мебел. Претапицирана в розово. Реставрирана. Подновена.
Тя крещи по телефона:
— Не може да бъде! Да, разбира се, че знам какво е събаряне! Това е паметник на културата!
Вдига рамене и те почти се допират от двете страни на врата й, после ги отпуска. Извръща лице от мобилния, затваря очи и въздъхва.
Вслушва се в гласа от другата страна на линията; розовите обувки и белите й чорапи се отразяват в тъмния дървен под. Отражението им сякаш прониква дълбоко в дървото, така мога да надникна дори под полата й.
Вдига свободната си ръка към челото и казва:
— Мона, не можем да си позволим да изгубим този имот. Ако съборят тази къща и построят друга, има голяма опасност да изпадне от пазара.
Отново се умълчава и се заслушва.
Чудя се откога човек не може да носи синя вратовръзка с кафяво сако.
Накланям глава, за да я погледна в очите, и й казвам, че искам да говоря с нея насаме. Става дума за няколко случая, които разследвам.
Тя обаче махва с ръка. Приближава се до камината, опира се на полицата, навежда се и поглежда вътре. Измърморва по телефона:
— Когато проклетите булдозери се появят, съседите вероятно ще ликуват.
Широка двойна врата води от тази стая в друга, също бяла, с дървен под и таван със сложни боядисани в бяло орнаменти. От другата страна има помещение с празни бели етажерки за книги.
— Дали да не повдигнем протест? Можем да изпратим писма до някой вестник.
Аз работя във вестник, уведомявам я аз.
Парфюмът й мирише на кожени автомобилни седалки, увехнали рози и стари кедрови ракли.
— Мона, задръж малко.
Хелън Хувър Бойл се приближава до мен.
— Какво казахте, господин Стрейтър?
Примигва кокетно. Чака отговора ми. Очите й са сини.
Репортер съм. Във вестник.
— „Екстър хаус“ е прекрасна историческа сграда, а сегашният собственик иска да я събори — обяснява тя, като слага ръка на слушалката. — Седем спални, 650 квадратни метра. Черешова ламперия на целия първи етаж.
В голата стая е толкова тихо, че чувам гласа на другата жена от телефона:
— Хелън?
Тя затваря очи.
— Построена е през 1935 година. — Извива глава назад. — Има подово отопление, единайсет декара двор, керемиден покрив…
— Хелън? — отново прозвучава тихият глас от телефона.
— … игрална зала, барче с течаща вода, частен гимнастически салон…
Проблемът е, че нямам много време, обяснявам й аз. Интересувам се само дали има деца.
— … отделна миялня за съдовете, хладилна стая…
Дали синът й е починал внезапно като бебе преди двайсет години?
Тя примигва веднъж, два пъти.
— Моля?
Интересувам се дали е чела на глас на сина си. Казвал се е Патрик. Искам да намеря всички съществуващи бройки от определена книга.
Хелън Бойл закрепва мобилния между ухото и издутото си от подплънки сако, отваря розово-бялата си чантичка и изважда чифт бели ръкавици. Надянва ги на ръцете си.
— Мона?
Настоявам да ми каже дали още пази копие от една определена книга. Съжалявам, но не мога да й разкрия защо.
— За съжаление господин Стрейтър няма да ни е от полза.
Искам да знам дали са правили аутопсия на сина й.
Тя ми се усмихва. Раздвижва беззвучно устни: „Вън“.
Вдигам ръце и отстъпвам назад.
Обяснявам й, че просто искам всички бройки от тази книга да бъдат унищожени.
— Мона, обади се, ако обичаш, в полицията.
Глава 6
При внезапна бебешка смърт основна стъпка е да се уверят родителите, че с нищо не са виновни за нещастието. Бебето не може да се задуши само в одеялото си. През 1945 година в списанието по педиатрия е публикувана статия „Механично задушаване в кърмаческата възраст“, която доказва, че никое пеленаче не може да се задуши в завивките си. Дори най-малкото бебе, оставено по очи върху възглавница или дюшек, може да се извърти достатъчно, за да диша. Дори детето да има лека настинка, няма никакви доказателства, че това може да е причина за смъртта. Няма никакви улики, свързващи ваксината дифтеткок — за дифтерия, тетанус и коклюш — с внезапната смърт при кърмачетата. Дори детето да е било при лекар преди броени часове, то пак може да умре.