Никой не задушава бебетата.
Единственото известно нещо е, че нищо не се знае.
Санитарят Неш ми показва моравите и червени синини по телцето на всяко бебе — ливор мортис, окисленият хемоглобин се натрупва в най-ниските части на трупа. Патологът нарича кървавия секрет, който изтича от носа и устата, „прочистваща течност“, естествен етап от разложението. Хората, отчаяно търсещи обяснение за смъртта, могат да видят в трупното посиняване, прочистващите течности и дори в обривите от пелените доказателство за насилствена смърт.
За да забравиш общата картина, трябва да се съсредоточиш в детайлите.
Ако искаш да затръшнеш вратата към миналото, зарови се в подробностите. Във фактите. Най-хубавото в работата на репортера е, че можеш да се скриеш зад бележника си. Можеш да се задълбаваш в разследването.
В градската библиотека книгата ме чака в отдела за детска литература. „Приспивни стихчета и песнички от цял свят“. На страница 27 има малко стихотворение. Традиционно африканско стихче, както твърди книгата. Дълго е едва осем строфи и не се налага да го преписвам. Имам го в бележника си още от първото бебе, от фургона в покрайнините. Откъсвам страницата и връщам книгата на мястото й.
В редакция „Регионални новини“ Дънкан пита:
— Как върви на фронта с мъртвите бебета. — И добавя: — Обади се на този телефон и виж за какво става дума.
Подава ми лист с коректурите от раздела за култура и развлечения. Там има обява, оградена с червена химикалка.
Три колони по петнайсет сантиметра:
Клиенти на спортния клуб „Медоу даунс“ — Внимание!
Обявата гласи:
„Заразявали ли сте се с патогенни гъбички от уредите за фитнес или мебелите в съблекалнята? Ако е така, обадете се на този телефон, за да участвате в съдебното преследване срещу виновниците.“
На съответния номер отговаря мъжки глас:
— Адвокатска кантора „Диймър, Дюк и Дилър“.
Човекът обяснява:
— Оставете името и адреса си за протокола. Бихте ли описали обрива си? Размери. Място. Цвят. Има ли увреждане на тъканта? Дайте колкото се може повече подробности.
Има грешка, обяснявам му аз. Нямам обрив. Не се обаждам, за да участвам в делото.
По някаква причина се сещам за Хелън Хувър Бойл.
Когато обяснявам, че съм репортер, човекът от кантората казва:
— Съжалявам, но не можем да коментираме темата преди насрочването на процес.
Обаждам се в спортния клуб, но там също отказват да коментират. Телефонирам в ресторант „Трийлайн“ от предишната обява, но и те мълчат. Телефонните номера и в двете обяви са еднакви. Със странен код. Обаждам се отново и пак чувам същия глас:
— Адвокатска кантора „Дилър, Дуум и Дюк“.
Затварям.
Във факултета по журналистика ни учат да започваме с най-важния факт. Наричат го обърната пирамида. Постави въпросите „кой“, „какво“, „къде“, „кога“ и „защо“ най-отгоре. След това подреждай второстепенните факти. Така редакторът може да отреже която си поиска част от статията, без да се загуби важна информация.
Всички дребни подробности — миризмата на чаршафите, храната по чиниите, цветът на гирляндите — винаги отиват в кошчето за боклук на редакторския кабинет.
Единствената зависимост при внезапната бебешка смърт е тенденцията към зачестяване на случаите през студените месеци на есента. Редакторът иска да наблегнем на този факт в статиите. Да разтревожим с нещо родителите. Пет бебета, пет статии. Така ще стимулираме хората да прочетат и петте в пет поредни недели. Можем да обещаем, че ще изследваме причините и зависимостите на внезапната бебешка смърт. Да оставим местенце за надежда.
Някои хора още се заблуждават, че знанието е власт.
Ще осигурим на рекламодателите висок читателски интерес. Навън вече захладнява.
Моля редактора да ми направи малка услуга.
Струва ми се, че съм попаднал на зависимост. Излиза, че всички родители са чели на глас едно и също стихотворение на децата си в нощта на смъртта.
— И в петте случая ли?
Да, нека да направим един малък експеримент.
Късно е и двамата сме уморени от дългия ден. Седим в кабинета и аз му казвам да слуша внимателно.
Това е стара песен за животни, които си лягат да спят. Тъжна и прочувствена, усещам, че се изчервявам и лицето ми пламва от притока на кръв, докато чета на глас стихотворението под флуоресцентната лампа. Зад бюрото редакторът слуша, седи облегнат назад, със затворени очи, с разхлабена вратовръзка и разгърдена риза. Устата му е полуотворена, зъбите и чашата му за кафе са нацапани с еднакви кафяви петна.