— Звъня ли вече на този телефон? — интересува се Хендерсън.
Питам го защо просто не млъкне и не се обади сам.
— Ти си специалистът по шантави случаи — възразява той. — Това не е затвор. Не съм ти слуга.
Това ме хвърля в музиката.
Пазенето на тайна не е най-силното качество на репортера.
Журналистът трябва да разказва. Трябва да съобщава лошите новини. Да разпространява заразата. Най-голямата сензация в историята. Това може да сложи край на масмедиите.
Песента на утешението може да стане бедствие, уникално за информационната епоха. Представете си свят, където хората бягат от телевизията, радиото, киното, интернет, вестниците и списанията. Трябва да носят тапи за уши, както използват презервативи или гумени ръкавици. В миналото никой не се е притеснявал твърде много от секса с непознати. А преди това — от ухапванията от бълхи. Или от непречистената питейна вода. От комарите. От азбеста.
Представете си зараза, която се предава по слухов път.
Камъни, дърва, тояги, костите ти ще строшат, но сега словата благи, също могат да вредят.
Тази нова чума може да дойде отвсякъде. От песен. От обява. От новините. От проповед. От уличен музикант. Можеш да прихванеш смъртоносната зараза от телевизионна реклама. От учителя си. От компютърен файл. От честитка за рожден ден. От бисквита с късметче.
Милиони хора могат да гледат някое телевизионно предаване и на следващата сутрин да са мъртви заради случайна реплика в реклама.
Представете си каква паника.
Представете си ново тъмно Средновековие. Изследователските експедиции и търговските кервани са докарали чумата от Китай в Европа. Средствата за масово осведомяване са съвършено нов начин за пренасяне на зарази.
Представете си всички книги да бъдат изгорени. Всички касети, филми, файлове, радиоприемници и телевизори да отидат на кладата. Всички библиотеки и книжарници да пламтят в нощта. Хората ще нападнат предавателните станции. С брадви ще накълцат всички оптически кабели.
Представете си вярващите, които рецитират молитви и пеят химни, да замлъкнат завинаги от страх, че могат да донесат смърт. Да запушват ушите си, за да спрат всеки звук, уплашени, че смъртоносните звуци могат да бъдат кодирани, както някой маниак може да отрови шишенце с аспирин. Всяка нова дума ще е табу. Хората ще подозират всичко, което не разбират, и ще го смятат за опасно. Ще го отбягват. Карантина срещу общуването.
Ако има едно смъртоносно заклинание, значи съществуват и други. Ако аз знам за страница 27, сигурно има и други посветени. Аз не се славя с особена гениалност.
Колко време остава, докато някой анализира утешителната песен и създаде нов вариант, после трети и така нататък? Всеки по-ефикасен от предишните. До изобретяването на атомната бомба от Опенхаймер това е било невъзможно. Сега имаме атомна бомба, водородна бомба, неутронна бомба и хората още експериментират. Изправени сме пред нова опасност.
Ако е мъртъв, Дънкан е необходима жертва. Той бе моят експериментален атомен взрив. Моята Тринити. Моята Хирошима.
Палмър от „Предпечатна подготовка“ е сигурен, че Дънкан е в наборния цех.
Дженкинс от наборния предполага, че Дънкан е в художествения отдел.
Хоули от художествения твърди, че е в архива.
Шот от архива казва, че Дънкан е в отдел „Предпечат“.
Тук това минава за реален живот.
Вземете мерките за сигурност по летищата, представете си същия контрол във всички библиотеки, училища, театри, книжарници след разчуването на историята за утешителната песен. Навсякъде, където се разпространява някаква информация, ще има въоръжена охрана.
Радиоефирът ще е празен като обществена къпалия по време на епидемията от полиомиелит. Ще се предават ограничен брой правителствени емисии. Само внимателно пресети новини и музика. Всички музикални записи, книги и филми ще се изпробват върху опитни животни и осъдени на смърт доброволци и чак тогава ще се пускат в обществото.
Вместо хирургически маски хората ще носят слушалки, осигуряващи постоянна защита с безопасна музика или птичи песни. Ще плащат скъпо за „чисти“ новини, „безопасна“ информация и развлечения. Представете си книгите, музиката и филмите да се филтрират и уеднаквяват като млякото, месото или кръвта за преливане. Ще имат сертификати. Годни за употреба.
Всички с готовност ще се откажат от културната си идентичност срещу малки порции безопасни и чисти звуци.
Безмълвие.
Представете си свят на тишината, където всеки звук, достатъчно силен или продължителен, за да може да включи в себе си смъртоносно стихче, ще бъде забранен. Няма да има вече мотоциклети, бензинови косачки, самолети, електрически месомелачки, сешоари. Свят, в който хората ще се страхуват да слушат, за да не чуят нещо смъртоносно в уличния шум. Да не чуят някоя отровна дума, замаскирана в силната музика, звучаща от съседния апартамент. Представете си как езикът закърнява. Никой не иска да говори, защото никой не смее да слуша.