Выбрать главу

Светът ще принадлежи на глухите.

И на неграмотните. На единаците. Представете си свят на отшелници.

Още една чаша кафе и ми се препикава, та две не виждам. Хендерсън от „Новини от страната“ ме заварва да си мия ръцете в тоалетната и казва нещо.

Може да е всичко.

Докато си суша ръцете, извиквам, че не чувам.

— Дънкан! — изкрещява той; крещи, за да надвика шуртенето на водата и бръмченето на сешоара. — Имаме два трупа в хотелски апартамент и не знаем дали новината си заслужава. Дънкан трябва да се обади.

Струва ми се, че това казва. Прекалено е шумно.

Нагласям вратовръзката си пред огледалото и приглаждам косата си с пръсти. Поглеждам отражението на Хендерсън до мен. Мога за няколко секунди да изрецитирам утешителната песен и утре той ще е изчезнал от живота ми. Както Дънкан. Мъртъв. Толкова е лесно.

Вместо това го питам дали мога да нося синя вратовръзка с кафяво сако.

Глава 8

Първият санитар, пристигнал на местопроизшествието, веднага се обадил на брокера си. Този медицински служител, приятелят ми Джон Неш, бързо преценил ситуацията в апартамент 17F на хотел „Пресман“ и наредил незабавно да продадат всичките му акции от „Стюарт уестърн текнолъджис“.

— Да ме уволнят, ако щат — казва Неш, — но за трите минути, докато говорих по телефона, тия двамата в леглото нямаше да станат по-малко мъртви.

Следващото му обаждане е до мен. Предлага да ми даде полезна информация срещу скромните петдесет долара. Съветва ме, ако имам акции в „Стюарт уестърн“ да ги шитна веднага, а после да завлека задника си в онзи бар на Трето, близо до болницата.

— Божичко — измърморва Неш по телефона, — тая мацка е страшно парче. Ако Търнър, партньорът ми, не беше там, не знам…

Затваря.

Според борсовия индекс акциите на „Стюарт уестърн“ вече стават само да си обършеш задника. Новината за основателя на компанията, Бейкър Люис Стюарт, и новата му съпруга, Пени Прайс Стюарт, се е разчула.

Снощи Стюартови вечеряли в седем часа в „При главния готвач“. Тази информация лесно се измъква за няколко долара от пиколото на хотела. Според келнера единият ял ризото със сьомга, а другият — гъби „Портабело“. По касовата бележка не може да се разбере кой кое е взел. Изпили бутилка „Пино ноар“. Един от двамата поръчал торта с извара за десерт. И двамата пили кафе.

В девет отишли на вечерен коктейл в галерия „Чеймбърс“, където според свидетели разговаряли с неколцина души, между които собственикът на галерията и архитектът на новата им къща. Изпили по още чаша вино.

В десет и половина се върнали в хотел „Пресман“, където живеели в апартамент 17F вече почти месец след сватбата си.

Телефонистката на хотела казва, че между десет и половина и полунощ провели няколко телефонни разговора. В дванайсет и половина се обадили на рецепцията и поръчали събуждане в осем часа. Служителят на регистрацията ме уведомява, че си поръчали порнофилм по кабелния канал.

В девет тази сутрин камериерката ги открила мъртви.

— Емболизъм, ако питаш мен — заявява Неш. — Ако лижеш прекалено страстно мацето или я чукаш много яко, можеш да й вкараш въздух, който преминава в кръвния поток. Образува се мехурче, което стига до сърцето.

Неш е як пич. Едър мъжага с дебело палто върху бялата униформа. Носи бели обувки и когато влизам, стои на бара. Опрял се е с лакти на плота и лапа сандвич с пържола, горчица и майонеза, които се процеждат между двете половини на питката. Пие кафе. Мазната му коса е събрана като малка палма на темето му.

И какво? — питам аз.

Интересувам се дали е имало следи от обир.

Неш дъвче мълчаливо, масивната му долна челюст се движи неуморно. Държи сандвича с две ръце и гледа втренчено в чинията, пълна с остатъци от соса, стръкчета копър и пържени картофи.

Питам го дали е усетил някаква по-особена миризма в хотелската стая.

— Толкова скоро след сватбата е. Обзалагам се, че я е чукал до смърт, после е получил удар и край. Залагам пет долара, че ще намерят въздух в сърцето й.

Питам го дали поне се е сетил да натисне копчето за обратно набиране на телефона им, за да разбере на кого са звънели за последно.

— Не става — обяснява Неш. — В хотелските стаи не може.

Казвам му, че очаквам за петдесетте си долара малко повече от описание как са му текли лиги над голите трупове.