— Ало?
Закривам слушалката с ръка и казвам на Олифант, че вероятно е плъзнал някакъв вирус. Може би затова Хендерсън го няма. Сега се прибирам у дома, но обещавам да му изпратя статията оттам.
Олифант размърдва безшумно устни — „До четири часа“ — и почуква часовника си.
По телефона питам дали мога да говоря с Хелън Бойл. Представям се и казвам, че е спешно.
Броя: 489, 490, 491…
— Тя знае ли за какво се отнася? — пита жената.
Да, отговарям, но ще се престори, че не знае.
Казвам, че трябва да ме спре, преди отново да убия.
Олифант отстъпва няколко крачки, после бързо се обръща и тръгва към биографичния отдел. Броя: 542, 543…
На път за агенцията за недвижими имоти казвам на шофьора на таксито да ме изчака пред блока ми и се втурвам по стълбите.
Кафявото петно на тавана ми се е увеличило. Вече е с размерите на автомобилна гума, но има ръце и крака.
Връщам се в таксито и се опитвам да закопчея колана си, но той е твърде къс. Стяга корема ми и в главата ми прозвучават думите на Хелън Хувър Бойл: „На средна възраст. Метър и седемдесет и пет, около осемдесет и пет кила. Бял. Кестеняв със зелени очи.“ Представям си лицето й под подобната на облак розова коса и как ми намигва.
Казвам на шофьора адреса, да кара колкото се може по-бързо и да не ме дразни.
Таксито вони. Седалката е черна и лепкава. Такси.
Обяснявам, че имам малък проблем и не мога да сдържам гнева си.
Шофьорът ме поглежда в огледалото и ме съветва:
— Може би трябва да отидете на курс по овладяване на гнева.
Броя: 578, 579, 580…
Глава 14
Според „Акитекчъръл дайджест“ големите къщи с просторни паркове и конни бази с породисти животни са добро място за живеене. Според „Таун енд кънтри“ герданите с едри перли са лукс. Според „Травъл енд лийжър“ частните яхти, закотвени в средиземноморски пристанища, са добро място за почивка.
В чакалнята на агенция „Хелън Бойл“ такава информация минава за голяма новина. Истинска сензация.
На масичката има последните броеве на подобни списания за богаташи. Има полегнал диван с розова раирана копринена тапицерия. Масичката пред него е с дълги лъвски крака, хванали с ноктите си стъклени топки. Чудя се от кои метални части са били лишени тези мебели, преди да бъдат поставени тук. Хелън Бойл ги е купила на безценица и отново е монтирала отвинтените части.
Млада жена, наполовина на годините ми, седи зад бюро в стил „Луи XIV“ с дърворезби и се взира в електронния часовник на радиото пред себе си. На табелката пред нея пише „Мона Сабат“. До часовника има радиостанция, нагласена на полицейската честота.
По радиото възрастна жена крещи на друга, по-млада. Младата е забременяла преди сватбата и затова старицата я нарича курва и пачавра. Глупава курва, казва дъртофелницата, защото е вирнала крака, без дори да получи пари за това.
Жената зад бюрото, тъй наречената Мона, изключва честотния скенер и казва:
— Надявам се, че не ви пречи. Обожавам това предаване.
Тия медия-холици. Тия тихо-фоби.
По радиото дъртофелницата съветва пачаврата да направи аборт, ако не иска да провали бъдещето си. Казва й да се държи като възрастна жена и да завърши образованието си като микробиолог, после да се омъжи, но дотогава да се въздържа от секс.
Мона Сабат измъква кафяв хартиен плик изпод бюрото и изважда от него нещо, увито във фолио. Разгръща опаковката и аз усещам миризма на чесън и невен.
По радиото бременната пачавра започва да циври.
Камъни, дърво, тояги, костите ти ще строшат и дори словата благи могат да те наранят.
Според една статия в „Таун енд кънтри“ изписаните с красив почерк писма върху първокачествена хартия са много шик, шик, шик. В един брой на „Истейт“ има обява със заглавие:
Клиенти на клуба по езда и поло „Бридъл Маунтин“ — Внимание!
Текстът отдолу гласи:
„Заразявали ли сте се с паразити от някой кон?“
Телефонният номер ми е непознат.
Дъртофелницата по радиото казва на пачаврата да спре да циври.
Големият брат пее и танцува, забавлява те насила и не ти дава време да се замислиш.
Мона Сабат опира лакти на бюрото, хваща обяда си с две ръце и се навежда към радиото. Телефонът звъни и тя вдига:
— Агенция за недвижими имоти „Хелън Бойл“. Дом за всеки по всяко време. О, извинявай, Ойстър, предават „Доктор Сара“. Ще се видим на ритуала.
Дъртофелницата по радиото нарича циврещата пачавра „кучка“.
Едно заглавие на корицата на „Фърст клас“ гласи: „Сейбъл, оправданото убийство“.
И докато разсеяно слушам радиото, внезапно като хълцане утешителната песничка се завърта в главата ми.