Не мога да не попитам, и него ли е убила?
— Хипотетично — отговаря тя, — ако току-що съм убила съпруга си, след като съм убила сина си, не е ли обяснимо да съм леко ядосана на мързеливия, безотговорен, алчен, тъп плагиат, който е заложил бомбата, причинила смъртта на най-близките ми хора?
Също толкова хипотетично като убийството на Стюартови.
— Мисълта ми е, че оригиналната „Книга на сенките“ още съществува — изтъква тя.
Съгласен съм. Трябва да я открием и да я унищожим.
Хелън Хувър Бойл се усмихва с розовите си устни:
— Сигурно се шегувате. Властта над живота и смъртта не е достатъчна. Запитвали ли сте се какво могат да ви дадат другите заклинания в книгата?
Това ме зашеметява. Отпускам тежестта си върху здравия си крак, поглеждам я и признавам, че не съм.
— Може би вечен живот.
Не, отвръщам аз.
— Може би любовта на избран от вас човек.
Не.
— Може би способност да превръщате сламата в злато.
Не, отсичам аз и й обръщам гръб.
— Може би вечен мир за целия свят.
Казвам „не“ и тръгвам между стените от гардероби и етажерки. Между барикадите от шкафове и секции навлизам в друг проход сред мебелите.
— Може би ще превръщате пясъка в хляб — извиква тя след мен.
При ирландска чамова витрина със счупен тимпан на цокъла завивам надясно. При лакиран в черно шкаф „Чипендейл“ завивам наляво.
Гласът й продължава да звучи отнякъде:
— Може би ще излекувате болните. Ще изцелите сакатите.
При белгийска етажерка с корниз на яйцевидни и клиновидни орнаменти завивам надясно, после наляво при остъклен шкаф в стил „Едуард“ с бохемски стъклописи.
Гласът звучи в главата ми:
— Може би ще почистиш природата и ще превърнеш Земята в рай.
Виждам стрелка върху повърхността на масичка за кафе и тръгвам в обратната посока.
Бих могъл да създам чист източник на неизчерпаема енергия, казва гласът.
Да пътувам във времето и да предотвратявам катастрофи. Да се уча. Да опознавам нови хора.
Да дам на хората богат и щастлив живот.
Или да прекарам остатъка от живота си, куцайки нервно из шумния си апартамент.
Виждам друга стрелка върху параван с бродерии и завивам в обратната посока.
Пейджърът ми изпиуква. Съобщението е от Неш.
Щом можеш да убиеш някого, вероятно ще можеш и да го съживиш, нашепва гласът.
Може би това е втори шанс в живота ми.
Може би човек не отива в ада за онова, което е сторил, казва гласът в главата ми. Може би отиваш в ада заради това, което не си направил. За нещата, които не си довел докрай.
Отново получавам съобщение. Неш твърди, че е важно.
Продължавам, накуцвайки между мебелите.
Глава 16
Неш ме чака в бара. Седи край една масичка отзад. Сам в тъмното пред самотна свещ. Казвам му „здрасти“, получил съм стотина съобщения от него. Кое е толкова спешно?
На масата има вестник, отворен на заглавие:
Подзаглавието гласи:
За да разбера кого имат предвид, трябва да прочета по-долу. Става дума за Дънкан. Оказва се, че малкото му име е Лесли. Чудя се откъде им е хрумнало „уважаван“. Откъде „изтъкнат“?
Дотук с максимата, че „журналист“ и „новина“ са взаимоизключващи се понятия.
Неш почуква по вестника и пита:
— Видя ли това?
Казвам му, че цял следобед не съм бил в редакцията. По дяволите, забравил съм да предам следващия материал за люлчината смърт. На първата страница виждам цитат от самия мен. Дънкан не бил просто мой редактор, съм бил казал, Дънкан не бил просто мой шеф. Лесли Дънкан бил като баща за мен. Проклет да е Олифант и тъпите му измислици.
Внезапно като студени тръпки, смразяващи цялото ми тяло, утешителната песен прехвърча през главата ми и броят на труповете се увеличава. Някъде Олифант сигурно пада от стола си. Барутният погреб на необуздания ми гняв взема нова жертва.
Колкото и хора да умират, нещата остават същите.
Пред Неш стои празна картонена чинийка с мазна оризова хартия и остатъци от картофена салата. Санитарят нервно върти салфетката в ръце, усуква я като фитил и я поднася към свещта.
— Днес откарахме съседа ти — съобщава. — След намесата на хлебарките и котките му не беше останало много за аутопсия.
Младокът с бакенбардите и мобилния, който падна пред очите ни сутринта — Неш обяснява, че съдебният лекар е в ужас. След това между кафенето и редакцията са умрели още трима души.
— Намерили са още един в сградата на вестника — добавя той. — Умрял, докато чакал асансьора.