Нужна ми е минута, за да позная Мона само по главата и многобройните огърлици на врата. Старая се да не гледам по-надолу, но забелязвам, че е обръсната между краката. Бедрата й са като съвършено изписани скоби от двете страни на оголеното V между тях. В профил гърдите й сякаш се протягат и се стремят да докоснат хората с розовите си зърна. Задничето й е стегнато и аз продължавам: 4, 5, 6…
Ойстър държи бяла кутия от заведение за готова храна.
Жена на име Лиана и само по тюрбан разказва за миналите си животи.
— Това прераждане не ти ли прилича на поредното безсмислено отлагане? — пита Хелън.
Интересувам се кога ще ядем.
— Боже — измърморва Мона, — звучиш като баща ми.
Питам Хелън как се сдържа да не убие някого от това сборище.
Тя взима нова чаша с вино от камината и отговаря:
— За тия тук смъртта ще е избавление.
Изпива половината и ми подава остатъка.
Тамянът мирише на жасмин и всичко в стаята е пропито с тази миризма.
Ойстър се изпъчва насред хола, вдига картонената кутия и пита:
— Добре, кой донесе тази мръсотия?
Това е бобената ми салата.
— Моля те, Ойстър, недей — призовава го Мона.
Той държи кутията за тънката телена дръжка и заявява:
— „Постен“ означава „без месо“. Виновникът да си признае. Кой донесе това?
Космите под мишницата му са яркорижи. Също и останалото окосмяване на тялото му.
Казвам, че аз съм донесъл салатата.
— С какво? — пита Ойстър и поклаща кутията.
Без нищо.
Стаята е толкова притихнала, че можеш да чуеш Гетисбъргската битка от съседния апартамент. Отгоре звучи тъжна песен с акомпанимент на китара. Писъци, лъвски рев, свирене на авиобомби.
— С уорчестърширски сос — заявява Ойстър. — Това означава аншоа. Това означава месо. Това означава жестокост и смърт. — Поклаща кутията с една ръка и посочва с другата. — Това отива в кенефа, където му е мястото.
Отброявам: 7, 8…
Врабче раздава на всички кръгли камъчета от една кошница. Дава едно на мен. То е сиво и студено и тя обяснява:
— Стискай го и се настрой по енергетичните му вибрации. За церемонията трябва всички да се настроим на едни вибрации.
От клозета се чува шуртене на вода.
Папагалът на рамото на Бобър все скубе зелената си перушина с човка. Всеки път извива глава назад и поглъща поредното перо. На местата, където се е ощавил, кожата изглежда пъпчива и възпалена. Бобър е сложил кърпа на рамото си и на гърба тя е покрита с жълти курешки. Птицата отскубва още едно перо и го поглъща.
Врабче дава едно камъче на Хелън и тя го прибира в сивкавосинята си чантичка.
Взимам чашата от ръката й и отпивам глътка вино. В днешния вестник е описано, че човекът при асансьора, онзи, чиято смърт пожелах, имал три деца, всичките — под шест години. Полицаят, когото убих, издържал старите си родители, за да не бъдат изпратени в приют. Имал осиновено дете. Тренирал малки деца по бейзбол и футбол. Жената с мобилния била бременна във втората седмица.
Отпивам още вино. Има вкус на розово червило.
В днешния вестник има обява със заглавие:
Собственици на порцеланови изделия „Дорсет“ — Внимание!
Текстът отдолу гласи:
„Ако сте получавали гадене или чревно разстройство след хранене, обадете се на следния телефонен номер.“
Ойстър се обръща към мен:
— Според Черница ти си убил доктор Сара, но аз мисля, че това е пълна глупост.
Мона понечва да постави нов дар върху камината. Хелън взима чашата от ръката й.
Ойстър продължава:
— Единствената власт, която имаш върху живота и смъртта, е, когато си поръчваш сандвич от „Макдоналдс“. — Завира лице пред моето. — Всеки път, когато плащаш с мръсните си пари, брадвата се спуска върху невинната глава на някое животно.
Отброявам: 9, 10…
Врабче ми показва дебела книга. Вътре има картинки на скиптри и железни купели. На камбани и кварцови кристали, с различни цветове и размери. Има ножове с черни дръжки, които се наричат „атами“. Според Врабче предпазват от злини. Тя ми показва снимки на снопове от билки, с които се пръска светена вода. Показва ми амулети, които отблъскват отрицателната енергия. Ритуален нож с бяла дръжка, който се нарича „болин“.
Гърдите й висят над отворения каталог и го закриват наполовина.
До мен, с изпънати жили на врата и стиснати юмруци, Ойстър дудне:
— Знаеш ли защо повечето оцелели от лагерите на смъртта са крайни вегетарианци? Защото знаят какво е да се отнасят с теб като с животно.
Чувствам топлината на тялото му.
— Знаеш ли, че в птицефермите всички мъжки пилета се смилат на каша живи и се разпръскват като тор?