— Какво не бих дала да съм индианка — казва Мона и опира челото си в прозореца, — да съм свободна чернокрака или сиукска преди двеста години и да живея в хармония с тази красота.
За да разбера как се чувства Мона, облягам чело на прозореца. В колата е прохладно от климатичната инсталация, а стъклото пари. Сигурно е съвпадение, но на пътния атлас целият щат Калифорния е оцветен в същото ярко жълто.
Ойстър си издухва носа, изсумтява и цялото му тяло се разтриса. Поклаща глава и измърморва:
— Никой индианец не е виждал това.
В Америка не е имало ветрогони, обяснява той. Семената на ветрогона и магарешкия бодил са били пренесени от Евразия едва в края на деветнайсети век с вълната. Мароканският синап е дошъл с пръстта, използвана за баласт на корабите. Ония дръвчета със сребристи листа са миризлива върба, Елаегнус ангустифолия. Стотиците белезникави мъхести листа, стърчащи като заешки уши покрай банкета, са Вербаскум тапсус, лопен. Разкривените тъмни дървета, покрай които току-що минахме, са Робиния псевдоакация, бяла акация. Ония тъмнозелени храсти с яркожълти цветчета са шотландски ракитник, Цитизус скопариус.
Всички те са част от биологичната пандемия, твърди той.
— Старите уестърни — мърмори Ойстър, докато съзерцава Невада от едната страна на магистралата, — с ветрогони, овсига и други боклуци? — Поклаща глава. — Никое от тези растения не е местно, но това е останало от нас. Почти нищо в природата вече не е природно.
Ойстър рита седалката ми и казва:
— Хей, татенце. Кой е най-големият ежедневник в Невада?
„Рино“ или „Вегас“? — колебая се аз.
Гледайки през прозореца, с озарени от жълта светлина очи, Ойстър потвърждава:
— И двата. А освен тях има и трети — „Карсън сити“. Еднакво големи са.
Така е.
Горите по западното крайбрежие са задръстени с храсталаци от шотландски ракитник, френски ракитник, английски бръшлян и хималайски къпини, обяснява той. Местните дървета умират, изгризани от циганската пеперуда, внесена през 1860 година от Леопол Трувело, който искал да я развъжда за коприна. Пустините и прериите са обрасли със синап, овсига и европейска пясъчна трева.
Ойстър разкопчава ризата си. Отдолу, долепено до кожата му, виси нещо, осеяно с мъниста. Закачено е на връвчица с мъниста и прилича на портфейл.
— Амулетна торбичка от индианците хопи — обяснява той. — Доста възвишено, а?
Хелън го поглежда в огледалото, на ръцете си има тесни ръкавици от телешка кожа.
— Сладко е — отбелязва тя.
Ойстър смъква ризата от раменете си и осеяната с мъниста торбичка остава да виси между зърната на гърдите му. Кожата му е загоряла и гладка надолу до пъпа му. Торбичката е покрита със сини мъниста, само по средата има кръст от червени. Загорялата му кожа изглежда оранжева на жълтата светлина. Русата му коса е като огън.
— Аз я уших — похвалва се Мона. — Работих над нея до февруари.
Поглеждам Мона — със ситни плитки и кристална огърлица. Питам я дали произхожда от племето хопи.
Ойстър бърка и започва да рови в торбичката.
— Мона не произхожда от нищо — обажда се Хелън. — Истинското й име е Стейнър.
— Не е нужно да съм хопи — обяснява Мона. — Направих я, като гледах от книга.
— Значи и торбичката не е хопи — уточнява Хелън.
— Напротив. Същата е като онази в книгата. Ще ти покажа.
От осеяната с мъниста торбичка Ойстър изважда мобилен телефон.
— Странното при първобитните занаяти е, че всичко изглежда толкова лесно, когато го гледаш по телевизията — казва Мона. — Освен това ти помагат да се докоснеш до всякакви древни енергии и други такива.
Ойстър отваря мобилния и издърпва антената. Набира номер. Под ноктите му има кал.
Хелън го гледа в огледалото.
Мона се навежда и вдига от пода брезентова раничка. Изважда кълбо от сплетени връвчици и пера. Приличат на кокоши, оцветени са в ярки цветове като великденски яйца, в различно оттенъци на розово и синьо. На връвчиците висят медни монети и черни стъклени мъниста.
— Това е навахска ловилка за сънища — обяснява тя.
Разтръсква кълбото и някои връвчици се разплитат и увисват. Няколко мъниста падат в раничката и скута й. Няколко розови перца хвръкват.
— Мисля да я направя по-силна, като й сложа няколко китайски монети „И чин“. Така да се каже, да я свръхенергетизирам.