Някъде под раничката, между краката й е обръснатото V. Стъклените мъниста се събират там.
Ойстър говори по телефона:
— Да, дайте ми номера на рекламния отдел на „Карсън Сити Телеграф стар“.
Едно розово перце се спуска пред лицето му и той го духва.
С черните си нокти Мона започва да човърка няколко от възелчетата и обяснява:
— По-трудно е, отколкото изглежда в книгата.
Ойстър държи мобилния до ухото си с една ръка. С другата потърква мънистената торбичка по гърдите си.
Мона изважда една книга от раничката си и ми я подава.
Ойстър вижда, че Хелън го наблюдава в огледалото, намига й и пощипва едното си зърно.
По някаква причина се сещам за Едип.
Някъде под колана му е заостреният розов сталактит с малка сребърна обеца на върха на отпуснатата кожа. Как е възможно Хелън да мечтае за това?
— Едно време скотовъдците сеели овсига, защото избуявала бързо напролет и осигурявала паша за добитъка — казва той и кимва към полето навън. За първи път овсига била засята през 1889 година в Британска Колумбия, Канада. Полските пожари обаче я разпространили. Всяка година тя изсъхва и гори като барут. Полетата, които нормално горели веднъж на десетилетие, сега се палят всяка година. Овсигата се възстановява бързо. Овсигата обича огъня. Местните растения обаче, пелинът и степният флокс, не оцеляват. След всеки пожар овсигата става все повече, а другите треви намаляват. Елените и антилопите, които зависят от тези растения също изчезват. Зайците също. С тях — соколите и совите, които се хранят със зайци. Мишките намаляват и змиите, които ги ядат, гладуват.
Днес овсигата властва в пустините от Канада до Невада, покрива площ два пъти колкото Небраска и завладява хиляди хектари всяка година.
Голямата ирония било, че на добитъка му се драйфа от овсига, твърди Ойстър. Затова кравите предпочитат да пасат малкото местни треви. Онова, което е останало.
Книгата на Мона се нарича „Традиционни индиански занаяти“. Отварям я и отвътре излитат още сини и розови перца.
— Новата ми мечта е да намеря някое абсолютно право дърво — споделя Мона и едно розово перце се закачва на плитките й. — Да направя от него тотемен стълб или нещо подобно.
— От гледната точка на местната флора — дудне Ойстър — Джони Апълсийд е шибан биотерорист.
Със същия успех Джони Апълсийд можел да разпространява дребна шарка.
Ойстър отново набира номер на мобилния си. Изритва седалката ми и казва:
— Мамче, татенце? Кой е най-фетският ресторант в Рино, Невада?
Хелън вдига рамене, поглежда ме и измърморва:
— „Пустинно небе“ в Тахо не е зле.
По мобилния Ойстър казва:
— Искам място за обява в три колони. — Поглежда през прозореца. — Три колони по петнайсет сантиметра. Заглавие: „Клиенти на ресторант «Пустинно небе» — Внимание!“ Втори ред: „Получавали ли сте наскоро тежко хранително отравяне от кампилобактер? Ако е така, молим, обадете се на този номер, за да участвате в съдебното преследване срещу виновниците.“
После дава телефонен номер. Изважда кредитна карта от амулетната си торбичка и прочита номера и датата й на валидност. Казва на счетоводителя да му се обади, когато обявата бъде подготвена за печат. Иска да я публикуват във всеки брой през следващата седмица, на кулинарната страница. Затваря телефона и прибира антената.
— Както жълтата треска и дребната шарка са изтребили индианците, така холандското гниене по бряста е било внесено в Америка с една пратка трупи през 1930 година, а кестеновата главня — през 1904-та. Друга патогенна гъба унищожава източния бук. Азиатският дългорог бръмбар, внесен в Ню Йорк през 1996 година ще унищожи цялата популация от клен в Северна Америка.
Ойстър обяснява, че за да контролират числеността на прерийните кученца, фермерите заразявали колониите им с бубонна чума и до 1930 година 98 процента от популацията измряла. Чумата се разпространила и унищожила още трийсет и четири вида местни гризачи, а всяка година покосява по няколко нещастници и сред хората.
По някаква причина това ми навява мисли за утешителната песен.
— Аз обичам древните традиции — споделя Мона, когато й връщам книгата. — Надявам се това пътуване да бъде, така да се каже, моето лично търсене на просветление. Така ще получа индианското си име и ще се… преобразя.
Ойстър изважда цигара от торбичката си и пита:
— Нещо против?
Отвръщам, че имам.
Хелън се обажда:
— Не, пуши си.
Колата е нейна.
Започвам да броя: 1, 2, 3…
— Онова, което мислим за природа — обяснява Ойстър — е просто средство, с което унищожаваме света. Всяко глухарче е заредена атомна бомба. Биологично замърсяване. Красиво жълто смъртоносно оръжие.