Библиотекарят се втренчва в пръстите й, по лицето му танцуват цветни дъги и звездички, отразени от скъпоценните камъни. Той облизва устните си. Поклаща глава и казва, че не си заслужавало. Клиентът, който е взел книгата, щял да се оплаче, а него — да уволнят.
— Обещаваме, че няма да загубите работата си заради нас — уверява го Хелън.
Аз чакам Мона в колата и боря: 27, 28, 29… опитвам се по единствения начин, който знам, да не избия всички в библиотеката, при което ще мога сам да видя адреса в компютъра.
Хелън излиза с лист хартия в ръка. Обляга се на прозореца и казва:
— Има една добра и една лоша новина.
Мона и Ойстър лежат на задната седалка. Сега се изправят. Аз седя на предната седалка и броя.
Мона се досеща:
— Имат три копия, но всичките са взети.
Хелън сяда зад волана и заявява:
— Знам милион начина да се натрапиш на някого. Ойстър отмята косата от лицето си:
— Добра работа, мамче.
В първата къща беше лесно. Във втората също.
В колата, между визитите, Хелън рови из златните цилиндърчета и лъскавите кутийки, из червилата и гримовете си в козметичния комплект, отворен в скута й. Изважда едно розово червило и го поглежда с присвити очи:
— Това ще го хвърля. Оная жена имаше херпес.
Мона се навежда над рамото й и отбелязва:
— Ти си била голяма майсторка.
Хелън отваря една по една кутийките със сенки за очи, помирисва кафявото, розовото или оранжевото им съдържание и пак ги затваря.
— Имам голям опит — обяснява.
Поглежда се в огледалото и отмята няколко кичура от розовата си коса. Поглежда часовника си, стиска брадичката си с палец и показалец и добавя:
— Не би трябвало да ви го казвам, но това е първата ми почтена работа.
Спрели сме пред ръждясал фургон на пожълтяла ливада, по която са разхвърляни пластмасови играчки. Хелън затваря куфарчето си. Обръща се към мен:
— Готов ли си за нов опит?
Когато влизаме във фургона при жената с престилка на жълти пиленца, Хелън казва:
— Не е нужно да плащате нищо или да поемате каквито и да било задължения.
И кара домакинята да седне на дивана.
Хелън сяда срещу жената, толкова близо, че коленете им почти се докосват.
— Приберете бузите си, скъпа.
С една ръка хваща кичур от косата на домакинята и го вдига. Косата на жената е руса с кафяви корени. С другата си ръка Хелън бързо разресва кичура, като задържа дългите, руси косми опънати, а по-късите, кестеняви, приглажда върху главата. Взима нов кичур, реше, приглажда и издърпва. Главата на жената постепенно се превръща в голяма топка от руса коса.
Аха, досещам се аз, така значи ставало.
Прическата е досущ като на Хелън, но руса.
Върху масичката пред дивана има ваза с рози и лилии, но повехнали и покафенели, със съвсем малко мътна вода на дъното. На масичката за сервиране в кухнята има други букети, мъртви стъбла в лигава, воняща вода. На пода в хола покрай стената са наредени още вази, от които стърчат изсъхнали рози или почернели карамфили, покрити със сивкава плесен. Във всеки букет има пъхната картичка с надпис: „С най-искрени съболезнования“
— Сега закрийте очите си с ръце — казва Хелън и пръска косата на жената със спрей.
Домакинята закрива лицето си и леко се навежда напред.
Хелън кимва рязко към другата стая във фургона и аз отивам.
Докато взема спирала за мигли с малка четчица, Хелън пита:
— Нали нямате нищо против съпруга ми да отиде до тоалетната? Сега погледнете към тавана, скъпа.
На пода в банята има дрехи, разделени според цвета си на няколко купчини. Бели. Тъмни. Оцапани с машинно масло дънки и ризи. Кърпи, чаршафи и сутиени. Покривка за маса на червени карета. Пускам водата в тоалетната за ефект.
Няма пелени или детски дрешки.
В хола жената с пиленцата още гледа към тавана, но се поклаща и задъхва. Гърдите й под престилката се тресат. Хелън допира ъгълчето на сгъната кърпичка в разводнения грим около очите й. Платът е пропит с черна течност:
— Някой ден ще го превъзмогнеш, Ронда — говори Хелън. — Не ти се вярва, но ще се справиш.
Сгъва друга кърпичка и продължава:
— Трябва само да бъдеш силна. Мисли за нещо твърдо и остро. Ти си още млада, Ронда. Продължи учението си и превърни мъката си в пари.
Жената с пиленцата, Ронда, още плаче, поклаща главата си напред-назад и гледа втренчено към тавана.
До банята има две спални. Едната е с водно легло. В другата има детско креватче и вазичка с пластмасови маргаритки. Боядисан в бяло шкаф. Креватчето е празно. В единия му край има навит на руло дюшек. На близкото столче са натрупани книжки. „Приспивни стихчета и песнички от цял свят“ е най-отгоре.
Когато поставям книгата на шкафа, тя се отваря на страница 27.