— Млък — срязва я Хелън.
Докато прекосяваме Западна Вирджиния, Пенсилвания или Ню Йорк, тя заявява:
— Мразя хора, които твърдят, че виждат призраци. Призраци не съществуват. Когато умреш, връщане няма. Няма задгробен живот. Онези, които твърдят, че са виждали духове, просто се правят на интересни. Който вярва в прераждането, просто отлага живота си за после.
Усмихва се:
— За щастие аз открих начин да наказвам тези глупаци и да правя от това много пари.
Мобилният й звъни.
— Ако не ми вярвате за Патрик, мога да ви покажа сметката от болницата.
Телефонът й отново звъни.
Докато водим този разговор, прекосяваме Върмонт. После Луизиана, Арканзас и Мисисипи. Всичко това става в някой от тези източни щати. В някои нощи пресичаме по два-три.
Хелън вдига телефона:
— Говори Хелън. — Поглежда ме и завърта очи. — В стената на спалнята ви има невидимо бебе? И плаче по цяла нощ? Сериозно?
До този момент някои подробности не са ми известни. Научих ги, след като се прибрахме вкъщи и направих някои проучвания.
Хелън притиска мобилния до гърдите си и се обръща към мен:
— Всичко, което ти разказвам, трябва да си остане между нас. Докато не намерим „Книгата на сенките“, не можем да променим случилото се. С някоя магия от книгата ще помогна на Патрик да се възстанови напълно.
Глава 22
Пътуваме през Средния запад. Радиото е включено. Мъжки глас обяснява как доктор Сара Лоуънстейн била извор на надежда и морал в съвременния свят. Доктор Сара била благороден, праволинеен моралист, който насърчавал почтеното, порядъчно поведение. Била бастион на морала и факла, която със светлината си разкривала злото във всичките му форми. Доктор Сара винаги щяла да живее в сърцата и душите ни, защото духът й бил толкова силен и не…
Мъжкият глас секва.
Мона удря по облегалката ми, рита зад бъбреците ми и крещи:
— Стига. Спри да нараняваш невинни хора заради личните си проблеми.
Казвам й да престане да ме обвинява. Може би човекът просто е получил слънчев удар.
Тия говоро-холици. Тия слухо-фоби.
Утешителното заклинание премина толкова бързо през главата ми, че дори не усетих. Бях задрямал. Положението излиза от контрол. Вече мога да убивам, докато спя.
След няколкоминутна пауза, която радиожурналистите наричат мъртъв ефир, зазвучава друг мъжки глас, който разправя, че доктор Сара Лоуънстейн била морален стълб, по който се равнявали милиони радиослушатели. Била огнен меч на Господ, изпратен, за да прогони престъпниците от храма на…
Този глас също секва.
Мона отново рита облегалката ми:
— Не си играй. Тия радиопроповедници са живи хора!
Казвам, че нищо не съм направил.
Хелън и Ойстър се подхилкват.
Мона скръства ръце на гърдите си и се обляга назад.
— Нямаш никакво уважение — измърморва. — Никакво. Играеш си със сили на милиони години.
Изблъсква Ойстър с двете си ръце и той се удря във вратата.
— Ти също — беснее тя. — Радиоводещите имат същите права като кравите и прасетата.
От радиото звучи весела музика. Мобилният на Хелън звъни. Тя го отваря и пъха под бухналата си коса. Кимва към радиото и размърдва устни: „Изключи го“.
По телефона казва:
— Да. Аха, да, знам го. Кажете къде е в момента, колкото можете по-точно.
Изключвам радиото.
Хелън се заслушва и продължава:
— Не. Искам седемдесет и пет каратов шлифован светлосин диамант. Обадете се на господин Дрешер в Женева, той знае какъв точно.
Мона взима раничката си от земята и изважда комплект цветни флумастери и дебел бележник, подвързан със зелено кадифе. Отваря го и започва да рисува нещо в синьо. Слага капачката на синия флумастер и взима жълтия.
— Охраната не ме бърка. Ще стане до час.
Хелън затваря телефона и го оставя на седалката между нас. Взима бележника си и записва име и днешна дата.
Тефтерът в скута на Мона е нейната огледална книга. Според нея всяка истинска вещица си води такава. Това е нещо като дневник или тетрадка с рецепти, където записваш всичко, което си научил за магията и тайнствените ритуали.
— Например — обяснява тя, четейки от огледалната си книга, — Демокрит твърди, че изгарянето на глава от хамелеон на огън от дъбови цепеници може да причини гръмотевична буря.
Навежда се напред и добавя на ухото ми:
— Нали знаеш Демокрит, подходящо име за създател на демокрацията.
Започвам да броя: 1, 2, 3…
Според Мона, за да накараш някого да замълчи, трябвало да вземеш риба и да зашиеш устата й.
За лекуване на заушка се използвала сперма от нерез, събрана, докато капе от свинска вагина.