Според еврейския сборник с магии „Сефер харазим“, трябвало да убиеш новородено черно кученце, преди да види дневната светлина. След това написваш магията си на дъсчица и я забиваш в главата на кутрето. Ако запечаташ устата му с восък и заровиш главата зад нечий дом, този човек никога нямало да заспи.
— Според Теофраст — продължава да чете Мона — божурите могат да се изкореняват само нощем, защото ако те види кълвач, ще ослепееш. Ако кълвачът те види да прерязваш корените на цветето, ще се изсипеш.
— Де да имаше една риба… — измърморва Хелън.
Според Мона човек не бива да убива други хора, защото така губи човешкото в себе си. За да оправдаеш убийството, трябва да направиш жертвата свой враг. За да оправдаеш каквото и да било убийство, трябва убитият да ти е враг.
След достатъчно дълго време всички на света ще са ти врагове.
С всяко престъпление, продължава Мона, ставаш все по-чужд на всичко човешко. Все повече и повече; представи си, че целият свят е срещу теб.
— Отначало доктор Сара Лоуънстейн не е нападала и унижавала всички, които се обадят в предаването й — обяснява тя. — Започнала е с малко време, малко слушатели и е създавала впечатление, че помага на хората.
Но се е променила. Може би заради многото години слушане на едни и същи обаждания за нежелани бременности, разводи и семейни скандали; или защото слушателите й са се увеличили и предаването й е получило по-добро време; може би заради забогатяването; или защото властта развращава. Но тя не винаги е била такава кучка.
Единственият изход според Мона е двамата с Хелън да се откажем и да оставим светът да ни убие за престъпленията ни. Или да се самоубием.
Питам я дали това е поредната вещерска глупост.
— Не — отвръща тя, докато рисува в бележника си, — това е Карл Маркс. След като извършиш убийство, това е единственият начин отново да се приобщиш към човечеството. Единственият начин да се помириш със света. Да не бъдеш съвсем сам.
— Дайте ми риба — мърмори Хелън, — дайте ми игла и конец.
Не съм сам.
Хелън е с мен.
Може би затова много серийни убийци работят по двойки. Хубаво е, когато не се чувстваш съвсем сам в свят, пълен с врагове и жертви. Нищо чудно, че Валтрауд Вагнер, австрийският Ангел на смъртта, е убедила колежките си да убиват с нея.
Изглежда толкова естествено.
Аз и ти срещу целия свят…
Гари Люингдън имал брат си, Тадеус. Кенет Бианки работел с Анджело Буоно. Лари Битакър действал с Рой Норис. Дъг Кларк — с Каръл Бънди. Дейвид Гор — с Фред Уотърфийлд. Гуен Греъм — с Кейти Ууд. Дъг Грецлър — с Бил Стийлман. Джо Калингър — със сина си Майк. Пат Кърни — с Дейв Хил. Анди Кокоралис — с брат си, Том. Лио Лейк — с Чарлз Нг. Хенри Лукас — с Отис Тул. Албърт Анселми — с Джон Скализи. Алън Майкъл — с Клемън Джонсън. Клайд Бароу — с Бони Паркър. Дъг Бемор — с Кийт Косби. Йън Брейди — с Майра Хиндли. Том Браун — е Лио Мейн. Бен Брукс — с Фред Трийш. Джон Браун — със Сам Кудзи. Бил Бърк — с Бил Хеър. Ърскин Бъроус — с Лари Таклин. Джоуз Бъкс — с Мариано Макю. Брус Чайлдс — с Хенри Макени. Олтън Колман — с Деби Браун. Ан Френч — със сина си Бил. Франк Гасънбърг — с брат си Питър. Делфина Гонзалес — със сестра си Мария. Доктор Тийт Хърм — с доктор Том Олгън. Амелия Сакс — с Ани Уолтърс.
Тринайсет процента от всички известни серийни убийци работели по двойки.
В очакване на смъртната си присъда Ранди Крафт (Презрителния убиец) играел бридж с Дъг Кларк (Касапина от „Сънсет“), Лари Битакър (Клещите) и Бил Бонин (Магистралния убиец). По полицейски разчети четиримата са взели общо 126 жертви.
Хелън Хувър Бойл има мен.
„Не можех да спра да убивам — споделил Бонин пред един репортер. — Всеки път ставаше по-лесно…“
Съгласен съм. Превръща се в лош навик.
По радиото плямпат как доктор Сара Лоуънстейн била ангел с невиждана сила и влияние, победоносна ръка на Господ, живата съвест на всички около нея в свят на греховност и зли помисли, свят на скри…
Колкото и хора да умират, нещата остават непроменени.
— Хайде, докажи се — подканва ме Ойстър и кимва към радиото. — Убий и този нещастник.
Отброявам: 37, 38, 39…
Откакто сме тръгнали, сме обезоръжили седем екземпляра от книгата. Тиражът е 500. Това означава 306 унищожени, остават ни още 194.
Във вестника пише, че човекът с черния шлифер, оня, който ме изблъска на улицата, дарявал кръв всеки месец. Работил три години като доброволец в Корпуса на мира зад граница, където копал кладенци за прокажени. Дарил част от черния си дроб за едно ботсванско момиче, което се било отровило с гъби. Участвал в набиране на средства за лечение на някаква осакатяваща болест, вече не помня каква.