При все това той заслужаваше да умре. Нарече ме „задник“.
Блъсна ме!
Във вестника има снимка, на която майката и бащата на съседа ми отгоре плачат над ковчега му.
При все това уредбата му свиреше прекалено силно.
Във вестника пише, че тази сутрин манекенката Дени ди Тестро била открита мъртва в мезонета си.
Надявам се да не са изпратили Неш да прибере трупа й.
Ойстър посочва радиото и натяква:
— Убий го, татенце, или си пълен дрисльо.
Наистина, светът е пълен със задници.
Хелън взима мобилния си и се свързва с няколко библиотеки в Оклахома и Флорида. Открива друг екземпляр от книжката в Орландо.
Мона ни чете как древните гърци правели магически плочки, наречени дефиксиони.
Елините правели „колоси“, кукли от бронз, восък или глина, пробождали ги с игли, обезобразявали ги и ги осакатявали. Слагали кичур коса от жертвата в куклата или запечатвали в тялото й магия, написана на папирус.
В Лувъра се пазела египетска статуетка от втори век преди новата ера. Представлявала гола жена с вързани зад гърба ръце и гвоздеи, забити в очите, ушите, гърдите, ръцете, краката, вагината и ануса й. Докато драска в бележника си с оранжевия флумастер, Мона отбелязва:
— Онзи, който я е направил, сигурно много щеше да ви уважава.
Магическите плочки се изработвали от олово или мед, а понякога и от глина. Заклинанието се написвало с гвоздей от потънал кораб, след това плочката се завивала и пробождала с пирона. Първият ред се изписвал отляво надясно, вторият — отдясно наляво, третият — пак отляво надясно и така нататък. Ако имало на разположение, в плочката се завивал косъм или парче от дрехите на жертвата. После магията се хвърляла в езеро, кладенец или в морето, та да потъне в подземния свят и демоните да я прочетат.
Хелън още говори по телефона. Притиска го до гърдите си за момент и казва:
— Това ми прилича на поръчка по интернет.
Броя: 346, 347, 348…
В древногръцката и древноримската литература, обяснява Мона, се говори за нощни и дневни магьосници. Дневните са добри и помагат на хората. Нощните действат потайно и искат да унищожат човечеството.
— Вие двамата определено сте от нощните — твърди тя.
Хората, които са създали демокрацията и архитектурата, не можели да живеят без заклинания. Търговците правели магии на конкурентите си. Съседите се проклинали един друг. Близо до първоначалното място на Олимпийските игри били намерени кладенци, пълни с магии от едни спортисти за други.
— Не си измислям — уверява ни Мона.
На древногръцки магиите за влюбване се наричали „агоги“.
Заклинанията за разтуряне на любовни връзки били „диакопи“.
Хелън възкликва по телефона:
— По стената в кухнята тече кръв?! Е, разбира се, че не сте длъжни да търпите всичко това.
Ойстър говори по своя мобилен:
— Бихте ли ми дали номера на рекламния отдел на „Маями Телеграф-Обзървър“?
От радиото зазвучават фанфари. Мъжки глас обявява на фона на тракане на телетип:
— Предполагаемият водач на най-големия наркокартел в Южна Америка беше намерен мъртъв в дома си в Маями. Според полицейски изчисления трийсет и девет годишният Густав Бренан е печелил по близо три милиарда долара годишно от търговията с кокаин. Причината за смъртта още не е установена, но след аутопсията…
Хелън кимва към радиото:
— Чувате ли? Това е смешно. Слушайте.
Увеличава радиото.
— … Бренан — продължава говорителят, — чийто дом бе истинска крепост с тежковъоръжена охрана, е бил под постоянно полицейско наблюдение…
Хелън се обръща към мен:
— Още ли има някой, който използва телетип?
Разговорът й отпреди малко — за светлосиния диамант — името, което записа в бележника си е „Густав Бренан“.
Глава 23
Преди векове мореплавателите оставяли по двойка прасета на всеки необитаем остров. Или козел и коза. Така при следващи посещения можели да си набавят месо. Островите били девствени. Там живеели уникални птичи видове и нямало хищници. Птици, които не се срещали никъде другаде по земята. Понеже нямало тревопасни, местните растения не притежавали бодли или отрови. Без едри животни тези острови били райски кътчета.
След откриването им от човека там оставали само стада от кози или свине.
Така разправя Ойстър.
Моряците наричали това „сеитба на месо“.
— Не ви ли напомня за нещо? — пита Ойстър. — Може би за Адам и Ева?
Поглежда през прозореца и продължава:
— Нищо чудно ако някой ден Господ се появи със сос за барбекю.