Болката е толкова силна, че не мога да разбера дали спиртът е врял, или леденостуден. Седя на мотелското легло с навит крачол, а Мона е коленичила в краката ми. Стискам чаршафите с две ръце и изскърцвам със зъби. Извивам се назад и за няколко секунди всяко мускулче на тялото ми е напрегнато. Чаршафите са студени и напоени с потта ми.
Мехурите, пълни с мек, жълт секрет, покриват почти цялото ми стъпало. Под мъртвата кожа във всеки мехур се вижда някакъв тъмен и твърд предмет.
— На какво си стъпил? — пита Мона.
Загрява пинсетите на пластмасовата запалка на Ойстър.
Питам я каква е далаверата с обявите на Ойстър. Той наистина ли работи в адвокатска кантора? Гъбичките и хранителните отравяния наистина ли се получават?
Спиртът капе от крака ми, розов от разтворена кръв. Мона оставя пинсетите върху влажната кърпа и нагрява една игла. Хваща косата си и я стяга на тила с ластик.
— Ойстър го нарича „антиреклама“ — обяснява тя. — Понякога големите фирми му плащат, за да свали обявата. Цената зависи от това, доколко написаното в обявата отговаря на истината.
Кракът ми вече не влиза в обувката. По-рано днес, в колата, помолих Мона да го погледне. Хелън и Ойстър са на пазар за нови гримове. Ще се отбият да унищожат три екземпляра от книжката в голямата антикварна книжарница наблизо. „Хамбарът за книги“.
Казвам, че това, което прави Ойстър, е изнудване. Клеветничество.
Наближава полунощ. Къде са Хелън и Ойстър, не знам и не искам да знам.
— Той не твърди, че е адвокат — отбелязва Мона. — Не твърди, че е повдигнал дело. Просто пуска обява. Другите хора довършват останалото. Ойстър казва, че просто посява зрънцето на съмнението. Според него това е съвсем почтено, защото обявата обещава нещо, което те прави щастлив.
Както е коленичила пред мен, виждам трите звезди, татуирани над ключицата й. Виждам в деколтето й, многобройните верижки и гердани, а под тях няма сутиен и аз започвам да броя: 1, 2, 3…
— Други членове на вещерския синдикат също го правят, но идеята е на Ойстър — обяснява тя. — Според него основната цел е да се разбие илюзията за безопасност и ред в живота на хората.
Тя пробива с иглата един жълт мехур и нещо пада върху кърпата. Кафяво парченце пластмаса, омазано с воняща гной. Мона го обръща с иглата и жълтият секрет попива в плата. Тя взима парченцето с пинсетите и пита:
— Какво, по дяволите, е това?
Връх на църковен покрив.
Отвръщам, че не знам.
Мона отваря уста и езикът й се подава. Мускулите на гърлото й се свиват. Тя размахва ръка пред носа си и бързо примигва. Жълтата гной вони нетърпимо. Мона избърсва иглата в кърпата. С една ръка хваща крака ми, а с другата пробива поредния мехур. Жълтият секрет изтича през дупката и на леглото пада половин заводски комин.
Тя го хваща с пинсетите и го избърсва в кърпата. Намръщва се, взира се в малкия предмет и пита:
— Защо не ми разкажеш какво става?
Пробива друг мехур и отвътре изпада кубе на джамия, покрито с кръв и гной. С пинсетите Мона изважда мъничък поднос от крака ми, оцветен е ръчно, с нарисувани рози по края.
Навън се чува вой на пожарникарска сирена.
От следващия мехур изпада част от цокъла на банка в колониален стил.
След това — част от покрива на гимназия.
Потя се. Задъхвам се. Стискам чаршафите и скърцам със зъби. Втренчен в тавана, обяснявам, че някой избива модели.
Мона изважда един окървавен контрафорс.
— Като ги стъпква ли?
Не, отвръщам, става дума за фотомодели.
Иглата се забива в стъпалото ми. Измъква телевизионна антена. Пинсетите изваждат статуетка на демон. После керемиди, плочи и части от улук.
Мона обръща единия край на вонящата кърпа откъм чистата страна. Излива още спирт.
Покрай мотела преминава втора пожарникарска кола. Червените и сините й сигнални лампи осветяват завесите.
Не мога да си поема въздух, толкова ме боли кракът.
Трябва, започвам да обяснявам. Трябва… трябва…
Трябва да се върнем у дома колкото се може по-скоро. Ако съм прав, трябва да спра човека, който използва утешителната песничка.
С пинсетите Мона изважда син пластмасов капак от прозорец и го поставя върху кърпата. Изважда жълта пластмасова завеса от детска стая. Изважда сегмент от желязна ограда и излива още спирт върху крака ми. Закрива носа си с ръка.
Покрай мотела минава още една пожарникарска кола и Мона пита:
— Може ли да включа телевизора, за да видя какво става?