Извивам глава към тавана и казвам, че не можем… не можем…
Споделям, че не можем да имаме доверие на Хелън. Тя иска сборника с магии само за да владее света. Казвам, че лекарството срещу алчност за власт не е получаването на повече власт. Не можем да позволим Хелън да се добере до главната „Книга на сенките“.
Съвсем бавно Мона измъква една йонийска колона от кървавата дупка под палеца ми. Бавно като малката стрелка на часовника. Не си спомням дали колоната е от музей, църква или колеж. Знам само, че е от някоя стъпкана постройка.
Мона е по-скоро археолог, отколкото хирург.
— Странно — отбелязва тя.
Поставя колоната до останалите отломки върху кърпата. Намръщва се, посяга с пинсетите към стъпалото ми и добавя:
— Хелън ми каза същото за теб. Че единствената ти цел е да унищожиш сборника.
Той трябва да бъде унищожен. Никой не бива да притежава такава власт.
По телевизията показват стара триетажна тухлена постройка, от чиито прозорци излизат пламъци. Пожарникарите я обливат с пенести бели струи. Пред камерата излиза младеж е микрофон, а зад него Хелън и Ойстър гледат пожара. Ойстър държи хартиен плик, а Хелън го е хванала за свободната ръка.
Мона вдига бутилката със спирт, за да провери колко е останало.
— Много искам да владея емпатия, да мога да лекувам хората с докосването си — споделя тя, докато чете етикета. — Хелън ме уверяваше, че можем да превърнем земята в рай.
Сядам на леглото, като се опирам на лакът. Обяснявам й, че Хелън избива хора за диамантени украшения. Такава спасителка е тя.
Мона избърсва пинсетите и иглата в кърпата, оставяйки нови червени и жълти следи. Помирисва спирта и казва:
— Според Хелън ти искаш да направиш от книгата вестникарска сензация. Твърди, че когато всички магии бъдат унищожени, включително утешителната, ще разправяш наляво и надясно, че си герой.
Отбелязвам, че и атомните бомби ни стигат. Химическите оръжия. Магията няма да направи света по-добър.
Казвам на Мона, че когато дойде моментът, ще имам нужда от помощта й.
Може да се наложи да убием Хелън.
Мона поклаща глава над кървавите руини върху кърпата:
— Значи според теб лекарството срещу убийствата е ново убийство?
Само на Хелън, уверявам я аз. И може би на Неш, ако теорията ми за манекенките е вярна. След като ги убием, животът може да продължи нормално.
По телевизията младият репортер обяснява, че пожарът е блокирал почти целия център. Сградата е почти напълно погълната от пламъците. Това било едно от любимите места на гражданите.
— Ойстър не харесва представа ти за нормално — споделя Мона.
Горящата сграда е „Хамбарът за книги“. На екрана Хелън и Ойстър вече ги няма.
— Питал ли си се защо в детективските романи полицията винаги успява?
Мона изказва предположението, че може би не е само за отмъщение и за спиране на убийствата. Може би читателят очаква да види как убиецът се покайва. Детективът е неговият спасител. Представи си Исус да те преследва и да се опитва да спаси душата ти. Не просто пасивен Господ, а настървен, агресивен натрапник. Читателят иска престъпникът да признае вината си в съда. Искаме да разголи душата си. Детективът е пастир, който връща заблудената овца в стадото, сред нас. Ние го обичаме. Той ни липсва. Искаме да го прегърнем.
— Може би затова много жени се омъжват за осъдени убийци. За да ги излекуват.
Казвам й, че аз не липсвам на никого.
Мона поклаща глава:
— Знаеш ли, двамата с Хелън страшно приличате на родителите ми.
Мона. Черница. Моята дъщеря.
Отпускам се на леглото и питам как така?
Мона изважда една врата от крака ми и обяснява:
— Тази сутрин Хелън ми каза, че може да се наложи да те убие.
Пейджърът ми пиука. Номерът не ми е познат. Пише, че е много важно.
Мона изважда прозорец със стъклописи от една кървава рана на ходилото ми. Вдига го на светлината и поглежда през него, като споделя:
— Повече се тревожа за Ойстър. Той не винаги казва истината.
В този момент вратата се отваря. Воят на сирени нахлува в стаята. Сирените, които звучат и от телевизора. Червени и сини светлини примигват по завесите. Хелън и Ойстър нахлуват в стаята, хилят се задъхано. Ойстър носи чанта с козметика. Хелън носи обувките си в ръка. Двамата вонят на алкохол и дим.
Глава 26
Представете си зараза, която се хваща през ушите.
Ойстър с неговите растениелюбиви екоглупости, с неговите биотерористични апокалиптични измислици. Вирусът на неговата информация. В онова, което преди смятах просто за красива зелена джунгла, сега виждам трагедията на местни видове, задушаващи се в хватката на английския бръшлян. Веселите ята черни скорци с пискливи гласове опустошават гнездата на стотици видове местни птици.